Читать «Неморално предложение» онлайн - страница 116

* * *

Всички, освен мен, се върнаха към обичайното си ежедневие. Следващите седмици преминаха, без да се случи нещо необичайно. Общо взето доктор Бернер, Хуберт и Шерер ни охраняваха както досега, денонощно. Господин Кабулке се беше посветил изцяло на задачата да шлайфа и боядисва в бяло отвратителните врати на съборетината. Евелин изпробваше в новоремонтираната кухня всевъзможни рецепти за сладки с канабис, взети от интернет. Щефан се държеше така, като че ли между нас всичко бе изяснено. Той прекрати аферата си с Петра, като в замяна на това аз се опитвах да изглеждам по-малко отблъскваща за него. Говорехме рядко един с друг, той съвсем заряза калкулациите и се посвети изцяло на търсенето на нова работа. За грозния празен период в автобиографията му, който той запълваше с „дейност, като самостоятелен финансов съветник“, разбира се, обвиняваше единствено мен.

— За пръв път през живота си се чувствам щастлив, че баща ми има връзки навсякъде — каза ми Щефан. — Без татко последните две години щяха да ми костват кариерата.

Но благодарение на Фриц, Щефан беше получил възможността да се яви на интервю с шефа на отдел кадри от старата фирма на свекър ми. В същата фирма, между другото, работеше и Еберхарт.

— Да, бе! — възкликна Еберхарт на една от неделните ни семейни закуски, които се провеждаха в зимната градина на вече неговата къща. — Говори се, че в момента сме замразили всички назначения.

— Замразяването на назначаванията важи само за ръководните длъжности — отговори Щефан. — Шефът на отдел кадри беше впечатлен от кандидатурата ми. Аз се оказах точно това, което търсят в момента.

— Да, бе! — изсумтя Еберхарт невярващо.

— Човекът ми дължи отдавна една услуга — намеси се Фриц.

— Ясно — обади се и Евелин.

— В момента търсят човек за офиса си в Чикаго — обясни Щефан. — Там трябва да поема маркетинговия отдел. А после, като потръгнат нещата след една-две години, ще се върна в Германия. Такъв шанс човек получава веднъж в живота.

След тази реплика ме погледна многозначително. Трябваше да се досетя, че не бива и през ум да ми минава да провалям по някакъв начин този уникален шанс.

— Чикаго е дяволски далече — каза Оливер и ме погледна.

Свих рамене. Нямах изобщо никакво намерение да ходя в Чикаго, но и без това никой тук нямаше да ме разбере.

— Чикаго ми звучи фантастично — рече Евелин замечтано. — Има и четири сезона.

— Да, бе! — обърна се Еберхарт към Щефан. — За подобен пост обикновено има около 300 кандидатури. Не мислиш ли, че шансовете ти са съвсем минимални? Моята особа би казала да.

— Моята особа пък би казала, че аз съм най-подходящият кандидат за работата — тросна се Щефан. — Освен това шефът на отдел „Кадри“ дължи на татко услуга.

— Човекът е някъде около средата на трийсетте — учуди се Еберхарт и се обърна към Фриц. — Когато ти си се пенсионирал, той сигурно е бил още в детската градина?

— Пенсионирал съм се едва преди десет години — каза Фриц. — А малкият Юрген (това явно беше името на шефа на отдел „Кадри“) тогава беше най-младият член на моя екип. Дяволски много ми дължи.