Читать «Неморално предложение» онлайн - страница 115

— Имам още един въпрос — каза доста изненадващо Оливер и впи изпитателен поглед в мен.

— Да?

— Презервативите, които вчера използвахме, на Щефан ли бяха?

— Да — изморено отвърнах аз. — Намерих ги в чекмеджето на бюрото му. Освен това са го правили и върху бюрото. Можеш ли да си представиш?

За момент Оливер задържа очите си затворени.

— Затова искаше на всяка цена да го направим на масата — промълви тихо той, по-скоро на себе си, отколкото на мене.

— Да — признах и погледнах смутено към масата.

Това, което той направи с мен на масата вчера, беше невероятно. Но и по-късно, в леглото, изживяването беше изключително. Не беше чудно, че Евелин през ден насрочваше срещи под претекст, че има овулация.

— Оливер?

Той гледаше с невиждащ поглед пред себе си.

— Нищо, нищо — сепна се той. — Нали не трябваше повече да говорим за това. В края на краищата нищо не се е случило, нали така? Продължаваме всичко така, както беше до вчера по обяд.

— Точно така — насилих се да кажа, а ми се искаше да избухна в сълзи.

Но бързо се стегнах. За днес бях ревала достатъчно.

— Дюр ми се обади днес поне десет пъти — каза Оливер, сменяйки рязко темата на разговора. — Телевизията иска да заснемем първото предаване още през септември. Това ще рече, че трябва да намерим подходяща градина за предаването и да сформираме екип, колкото се може по-бързо.

— Ние ли трябва да подберем екипа?

— Не и снимачния екип — отговори Оливер. — Но хората, които ще ни помагат в преустройството на градината, са наша грижа.

— Мислех да пусна обява — казах. — Но вече е средата на август и изобщо не съм сигурна дали времето ще ни стигне. А и откъде толкова бързо ще намерим подходяща градина?

— Трябва да успеем! — отговори Оливер. — Какво ще кажеш да се захванем със старата градина на Катинка, тоест настояща на баща ми?

— Ще те представи в лоша светлина, ако още с първото предаване снабдиш собствения си баща с чисто нова градина — казах аз. — Не, трябва ни някой друг. Какво ще кажеш за Елизабет? Тя има страхотна къща, но откакто се е нанесла, не е пипано нищо, дори трева не е засадена. Земята около изкопите е обрасла в бурени. Пък и в подобието на градина има само един жалък пясъчник и развалена люлка. Ще бъде идеално поле за нашите изяви. Освен това Елизабет, Хана и децата със сигурност ще изглеждат много добре по телевизията.

— Добре — рече Оливер. — Нека тогава да опитаме с приятелката ти Елизабет. Смяташ ли, че ще успееш да запазиш всичко в тайна от нея.

— Разбира се — излъгах аз.

В действителност знаех много добре, че е невъзможно. Елизабет имаше направо ясновидски способности. Но ако се постараех и нещата се получеха така, както аз си ги представях, поне щях да я уредя безплатно с една великолепна нова градина. Това поне си струваше, а и аз щях да съм удовлетворена.

— Десерт? — попита ме Оливер.

Сега вече той се държеше, както винаги. Сякаш вчерашната вечер никога не е съществувала.

— С удоволствие — отговорих.

Искаше ми се и аз да можех да забравя всичко толкова бързо.