Читать «Неморално предложение» онлайн - страница 111

След този разговор се почувствах по-добре. Все още като утайка, но малко по-добре.

Глава 13

Същия следобед с голямо удоволствие бих се отровила със сладки с канабис, дори и само за да не ми се наложи да се изправя пред Оливер. Но Евелин каза, че първо трябва да изпробва няколко рецепти.

— Когато се яде, действието му е много по-силно — обясни ми тя. — Затова е много важно да се спазят правилните пропорции.

— Колкото повече, толкова по-добре — отвърнах аз.

Нямаше нужда да е толкова предпазлива заради мен.

През целия ден имах жестоко главоболие. Сутрешният ни разговор с Щефан не можеше да ми излезе от главата. Това, че той се опита да ми прехвърли цялата вина, намирах за крайна страхливост от негова страна. Вярно беше, че градината бе мечтата на моя живот, но той беше създал у мен впечатлението, че я споделя.

А дето смяташе времето, прекарано в бизнеса, за пропиляно, много ме нараняваше. С течение на времето идваха все повече клиенти и все по-малко от тях си купуваха от евтините бегонии. Нещо, на което лично аз се надявах. Ние просто бяхме на прав път.

Но сега вече думата „ние“ ми се струваше неподходяща. Щефан искаше от живота нещо съвсем различно от мен. И то ми се струваше много повърхностно: луксозна кола, луксозни екскурзии, луксозни дрешки.

А аз винаги бях смятала, че в семейството Оливер и Евелин са повърхностните любители на лукса. Колко много съм се заблуждавала.

— Е, още ли се цупиш? — попита Щефан.

Вече беше станало следобед и аз се бях заела с моите рози. Според лунния календар днес беше добър ден за разсаждане.

— Не се цупя — отвърнах аз и го погледнах тъжно.

За пръв път си помислих, че приемната ми майка може би все пак е имала право с нейната мъдрост „Човек не се храни от красива чиния“. Можеш да я сложиш на секцията и да й се любуваш, можеш дори да подредиш в нея плодове. Но когато човек започнеше да я използва всеки ден, украсата й се олющва и тя загубва от своя гланц.

За мен Щефан беше изгубил своя гланц.

— Разбира се, че се цупиш — каза той. — И мога да те разбера. Но може би трябва да помислиш върху това, защо изобщо се стигна дотук.

— Не правя нищо друго, освен да мисля точно върху това — отвърнах.

— В една здрава връзка не се стига до изневери — каза Щефан. — Явно съм търсел в Петра нещо, което не откривах повече у теб.

— Ха — изграчих. — Повярвай ми, каквото и да си намерил у Петра, е трябвало преди това да го потърсиш у мен.

— Точно това казах — обади се Щефан.

— Не, не каза това! Но ти си прекалено сляп, за да разбереш защо тази изневяра ме нарани толкова много.

— Не. Ти си сляпа — каза той. — Защото просто не искаш да проумееш, че градината е тази, която съсипа бъдещето ни.

Гледах го мълчаливо. Стоеше там, прекрасен както винаги, стилен като фотомодел, с великолепните трапчинки на бузите, в които навремето от пръв поглед се влюбих. Поклатих глава едва сдържайки сълзите си.

Всичко беше свършило.

— Щефан, градината и тази афера с Петра са две напълно различни истории — казах аз.