Читать «Неморално предложение» онлайн - страница 110

— А какво ще стане с търговията ти с наркотици? — попитах, а в същото време се чудех какво ще стане с Оливер и с градинското ни предаване. Дали той нямаше да зареже всичко заради амбициите на Евелин?

„Не се опитвай да сменяш темата, утайка такава!“ — казваше вътрешният ми глас.

— Погледнато в перспектива, това изобщо не е за мен — каза Евелин и ми намигна. — Въпреки че имаме страхотни растения майки. С малко повече усилия и с нова напоителна система, можем спокойно само в оранжерия номер пет да добиваме по 30 килограма на месец. Това прави годишен оборот от около един милион евро. При това, без данъци. Много примамливо, не смяташ ли?

— Не — отговорих й. — Идеята изобщо не ми харесва. Предпочитам да се занимавам с разрешени растения.

— Както искаш — съгласи се Евелин. — Но смятам заедно да изпробваме сегашния добив.

— Нямам нищо против — казах.

Аз и без това си бях утайка. Може би трябваше да се напуша до смърт с дрогата на Евелин. Точно това заслужавах.

— Но съм непушачка — додадох разочаровано. — Може изобщо да не ми подейства.

— О, има толкова много възможности да приемеш дрогата — каза Евелин и се разсмя искрено. — Не е задължително да я пушиш. Ще опечем сладки с канабис, в интернет има страхотни рецепти.

И така ставаше. Значи щях да се натъпча до пръсване с тези сладки. Все пак това не беше най-лошият начин да се умре.

— Но за съжаление все още е само август — каза Евелин. — Трябва някак да издържим до ноември.

— Защо? Канабисът чак тогава ли ще става за сладки?

— Не — рече Евелин. — Тогава ще получим милионите. Канабисът отдавна си е готов. Старите задници още вчера изпушиха по един джойнт. Наистина е много качествен. Дори Оливер трябваше да го признае.

— Оливер ли?

— Да, и той си дръпна няколко пъти. Добрият стар Хашишко — закикоти се Евелин.

Значи вчера вечерта Оливер е бил надрусан. Е, така поне имахме причина, с която да оправдаем поведението си: алкохол и хашиш.

— Ще ти кажа веднага, щом изпека сладките — каза Евелин. — Ей, Оливия, щях да забравя! Съгласна ли си господин Кабулке да изшлайфа и да боядиса в бяло вратите на всички стаи?

Предполагам, че така щяха да се харесат на потенциални купувачи при оглед на къщата. При мисълта за това очите ми се напълниха със сълзи.

— На него толкова му харесва да работи с виброшлайфа — каза Евелин, която все още чакаше отговора ми.

— Ох, Евелин! За какво са всичките тези усилия, след като Щефан и без това иска да продаде всичко?

— Той не може да решава сам — отвърна ми Евелин. — Аз например никога не бих продала този имот.

— Но нали смяташе, че е ужасен? — попитах учудено.

— Вече не мисля така! — каза убедено Евелин. — Мисля, че в тази къща и стопанския двор има много потенциал. Виж каква промяна постигнахме само с малко боя.

— Но сама няма да мога да издържа финансово — казах й.

— Помисли си за милиона — отвърна Евелин. — Половината от него ти принадлежи. Ако Щефан си е наумил да се отказва, тогава можеш и сама да въртиш магазина.