Читать «Приключенията на Казанова» онлайн - страница 730

171

Епископ на Беневент (укрепено градче близо до Неапол), роден в 250 г., измъчван в 305 г. Почита се като покровител на града Неапол, където е запазено едно шишенце от неговата съсирена кръв. Според легендата тази кръв става отново течна на празника на светеца, а също и когато някаква опасност заплашва града. — Б.пр.

172

Писмо-заповед, подписано предварително от краля, в което притежателят на същото е попълвал името на този, когото е искал да изпрати в затвора. — Б.пр.

173

Пиер Карле де Шамблен де Мариво, френски автор на множество драми и романи (1688–1763). — Б.пр.

174

Фруктов ликьор. — Б.пр.

175

Проспер де Кребийон, френски поет и трагик (1674–1762). Най-известното му творение е „Зенобия и Радамис“, за което се говори тук. — Б.пр.

176

Квартал в Париж. — Б.пр.

177

Франсоаз д’Обине, маркиза де Ментенон (1635–1719), била натоварена тайно с възпитанието на децата на Людвиг XIV и Мадам де Монтеспан. Тя се понравила на краля и след смъртта на Мария-Терезия, станала негова тайна съпруга (1684). Оставила „Писма върху възпитанието“, които се отличават с рядка психологическа тънкост и изящен стил. — Б.пр.

178

Франсоаз де Графини (1695–1758), френска писателка, приятелка на Волтер. — Б.пр.

179

Облекло — мантия, носена от висшите сановници във Венеция. — Б.пр.

180

Мари Ан Камараго — прочута на времето си танцьорка, родено в Брюксел (1710–1770). Танците й в Парижката опера са били триумф. — Б.пр.

181

Баски — жителите на Североизточна Испания, известни със своите бурни танци. — Б.пр.

182

Стар танц със завъртания. — Б.пр.

183

Една от фуриите (гр. мит.); фигуративно: зла жена. — Б.пр.

184

Жан-Батист Люли, френски композитор от италиански произход (1633–1687). Спечелил благоволението на Людвиг XIV, той пише музика за балетите на краля, също и за балетите-комедии на Молиер. Бил директор на Парижката опера, на която дал голям блясък. Автор на оперите „Психея“, „Прозерпина“, „Артемида“ и др. — Б.пр.

185

Жана Антоанета Поасон, маркиза де Помпадур, съпруга на банкера Поасон, станала фаворитка на Людвиг XV (1721–1764). Хитра амбициозна и нелишена от култура и художествен вкус, тя упражнявала голямо влияние върху краля, управлението и външната политика. С право Фридрих II Велики казвал, че във Франция царувал котильонът. Много разточителна, тя покровителствувала и хората на изкуствата и науката. — Б.пр.

186

На френски изразът значи: „Вие от там ли сте?“, но буквално преведен значи: „Вие оттам долу ли сте?“ — Б.пр.

187

Арманд дук де Ришельо, френски маршал, внук на известния министър на Людвиг XIII кардинал Ришельо. Играл важна роля в двора на Людвиг XIV при регентството и при Людвиг XIV (1696–1788). — Б.пр.

188

Джордж Кит, наречен лорд Маришал, шотландски офицер на пруска служба (1693–1788); губернатор на Ньошател; приятел на Ж. Ж. Русо. Неговият брат Джеймс, английски генерал, се отличава през време на Седемгодишната война на страната на Фридрих II Велики (1696–1758). — Б.пр.