Читать «Приключенията на Казанова» онлайн - страница 733

234

Дени Петау, наричан още Дионисий Петавий, френски хронолог (1583–1652). — Б.пр. Съчинението му „Рационариум темпорум“ било използувано като учебник по история в училищата. — Бел.ред.

234

Кристиан, Фрайхер фон Волф, известен немски философ и математик (1679–1754). — Б.пр.

235

Авторът счита Венеция с нейните канали и островчета за отделена от сушата. — Б.пр.

236

Около 160 метра. — Б.пр.

237

Около 36 километра. — Б.пр.

238

Град в Южен Тирол. — Б.пр.

239

Бягството на Казанова от затвора с оловните килии във Венеция е вдигнало навремето голям шум. То е било предмет на осъждане и спорове също и по-късно, а и до днес. Според някои, Казанова е представил трудностите по-големи, отколкото са били всъщност, главно затова, защото бягството му е било подпомогнато не само от неговите приятели, но също и от самата власт, която не е взела строги мерки, за да осуети бягството му и за преследването и залавянето му след напускане на затвора. Известният изследовател на Казанова, д-р Хайнрих Конрад, доказва, обаче, че всички тези предположения са неоснователни. Казанова е бил наблюдаван, вероятно по заповед на Кондулмер, дълго време преди затварянето му от шпионина Мануци. В писмата на последния, които са намерени в държавната архива на Венеция, той докладва, че Казанова бил масон, който се подигравал с католическата църква и изповядвал безбожие, че бил всеки ден с другари-гуляйджии, говорил често френски, занимавал се с магия и кабала, четял Ариосто, Хораций, Аретино и други безнравствени съчинения, говорил лошо за висшите чиновници, заплашвал да убие абат Киари, който публикувал един памфлет против него и пр. Знае се, че Казанова е бил осъден на пет години затвор, без да го разпитват и без да му съобщават присъдата. Допустимо е, че както господин Брагадино, тъй и братята Мемо са положили усилия, за да освободят приятеля си. Те може би са подкупили тъмничаря Лоренцо Басадона, който след бягството е бил осъден на десет години затвор в кладенците, където скоро умира — а също са повлияли преследването му след напускане на затвора да не бъде особено усърдно. Но това не е от съществено значение. В хубавото описание са изложени невероятните трудности, които трябвало да преодолее Казанова. Неговата смелост и присъствие на духа се проявяват не само в пробиването на килията с някакво си малко желязо, във висенето на ръба на покрива, разбиването на вратата и пр., но също и в използуване за бягството си на един глупак като Балби и осуетяване предателството на един подлец като Сорадачи. — Б.пр.