Читать «Богинята на светлината» онлайн - страница 180

— Памела! — изкрещя Аполон.

Ударът я изхвърли на платното, право насред натовареното улично движение. Засвириха спирачки, шофьорите в паника се опитваха безуспешно да избегнат удара в тялото на жената. Аполон се хвърли напред. Промушвайки се между коли и хора, той последва кървавата диря до средата на улицата, където Памела най-сетне бе застинала в сгърчена купчина.

Крещейки в агония, Аполон падна на колене до нея и взе натрошеното й тяло в обятията си. Проблясващите му, пълни със сълзи очи гледаха втренчено кълбото светлина, което още стоеше ниско на небето.

— Махни се от небето! — заповяда той на чезнещото слънце. — Върни ми силите!

Памела не усещаше нищо, освен някакво особено чувство за нередност. Сякаш се бе събудила в тъмна стая и в странно легло. Не виждаше и не можеше да се ориентира. В този миг чу вик, който разкъса душата й. Знаеше, че това е Аполон. Опита се да отвори уста и да му извика, но не можеше да контролира тялото си. Бореше се с това, но очите й се затвориха миг преди слънцето да залезе.

Аполон разбра, когато тя умря. Беше един миг преди болката в ръката му да изчезне и безсмъртната сила да изпълни тялото му. Паникьосан, той положи внимателно Памела на платното и сложи ръцете си върху кървавите й гърди.

— Живей! — заповяда богът на светлината, макар да знаеше, че е твърде късно. Дори с безсмъртните си сили не можеше да обърне хода на времето. Не можеше да поправи онова, което вече бе сторено.

— Не! — сълзите му се смесиха с кръвта й. — Не! — изкрещя той.

— Някой да се обади на 911!

— О, господи! Извикайте линейка!

— Има ли лекар тук?

Аполон чуваше виковете на смъртните около себе си. Те щяха да дойдат и да му я вземат.

— Не! — изкрещя яростно той. Изправен, Аполон разпери широко ръце. — Замълчете! — заповедта му прониза като стрела растящата тълпа, образувайки мощна стена, която порази всички смъртни с глухота и безмълвие и ги превърна в тихи зяпнали статуи.

Богът на светлината погледна надолу към мъртвата си любима.

— Не! — прошепна този път той. — Това няма да стане!

Взе решението бързо. Трябваше да го направи! Ако се разколебае сега, ще стане твърде късно. Независимо от последствията, това е единственият начин. Аполон протегна ръце над тялото на Памела.

— Ела при мен! Заповядвам ти да не напускаш това царство!

Тялото на Памела започна да грее под протегнатите ръце на Аполон и една сфера от чиста светлина се вдигна и закръжи между дланите на бога.

— Аполоне!

Той чу вика зад себе си и се обърна с кълбото светлина между ръцете си. Като дух, Артемида тичаше през смазаните коли и тихите, замръзнали смъртни, докато стигна достатъчно близо, за да види над какво се е изправил брат й и какво държи в ръцете си. Тя ахна и покри устата си с ръце. Движейки се с изненадваща скорост, Еди се появи бързо до нея. Умът му се опитваше да схване това, което виждат очите му, а лицето му пребледня.

— Не трябваше да вдигаш заклинанието от него — сряза я Аполон.

— Не знаех… Не мислех… О, братко! Какво си направил? — тя премести вторачения си поглед от тялото на Памела към пулсиращата светлина, която той стискаше ревностно.