Читать «Богинята на светлината» онлайн - страница 179
Ф. К. Каст
Памела погледна към внезапно изпразнилия се тротоар.
— Като че ли много са бързали да стигнат някъде. Странно е, че така изведнъж всичко опустя.
Памела почувства как косъмчета по ръцете и тила й настръхват. Интуицията й подсказваше да остане тук, седнала на пейката до Аполон. Но преди да успее да каже каквото и да било, той вече се изправяше. Примирена, тя осъзна, че не иска той да тръгва. Всъщност, това беше всичко, което стоеше зад нейната така наречена интуиция.
В своята разсеяност, богът не обърна внимание колко странно пуст е тротоара.
— И ние трябва да тръгваме — каза той на Памела.
Хвана я за ръка и двамата тръгнаха бавно към бордюра, застанаха сами и зачакаха светофарът да светне зелено. Все още не е сбогуване, каза си той. Ще я държи близо до себе си през целия път през Цезар Палас и няма да я остави, докато порталът не се изпречи пред тях. После раздялата им щеше да е само временна. Аполон прошепна гласно към нея последвалите си мисли:
— Баща ми ще омекне. Той е бил жертва на любовта твърде много пъти, за да не изпълни молбата ни.
— Жертва на любовта или на похотта? — попита Памела.
Той се усмихна.
— За баща ми любовта и похотта редят една маса за угощение и той се наслаждава на пиршеството.
Памела изсумтя саркастично. Аполон се засмя и я притисна в прегръдката си. Не може да я загуби! Тя погледна към него и щом той се наведе, за да я целуне, фонтанът бликна и оживя. Двамата замръзнаха, вперили очи един в друг. Лицето на Памела заблестя от щастие.
— Съвършено! — каза тя през смях. — Не би могло да е по-съвършено!
Фейт Хил отново пееше като че ли само за тях.
— Това е най-хубавият знак! Всичко ще бъде наред! — радостно каза Аполон. Обърна се и загледа танцуващата вода.
Богът бавно се приближи до парапета, сякаш музиката го издърпа към себе си. Имаше нещо във въздуха — нещо, в което той усещаше безсмъртна намеса. Сигурно е знак, изпратен от Зевс. Той погледна през рамо, усмихна се широко и щастливо и махна на Памела да отиде при него.
Тя се усмихна и кимна, но остана на мястото си — искаше да го погледа само още един миг. Аполон съзерцаваше неподвижно блестящата вода, изригваща като гейзер към небето в такт с магическата песен. Беше толкова великолепен — този изключителен бог, който се оказа другата половина на душата й. Внезапно и пламенно тя повярва, че той ще направи всичко както трябва. Богът на светлината е сродната й душа и ще намери начин да се върне при нея.
Памела вдигна крак, за да направи крачка напред и с ъгълчето на окото си улови някакво движение. Тя обърна глава навреме, за да види колата, но не и да се махне от пътя й. Колата се понесе по тротоара и връхлетя върху Памела.
Изпълнен с надежда, Аполон се усмихваше на изригващата вода, когато внезапно чу ужасен стържещ звук. Водата и песента го бяха откъснали от реалността и шумът му изглеждаше далечен. Объркан, той се извърна да види защо Памела се бави. В безмълвен потрес видя как металният звяр помита тялото й.
