Читать «Богинята на светлината» онлайн - страница 178

Слънцето почти беше залязло. Макар и далеч от собствения си свят, Аполон беше свързан завинаги със светлината. Усещаше, когато тя събужда утрото и винаги разпознаваше точния миг на плъзгането й под хоризонта. Нямаха много време.

Трябва да остане. Може да остане. Няма да е трудно. След отварянето на портала силите му щяха да се върнат. Може да замъгли съзнанието на Памела и да й внуши, че го е помолила да остане… Като зъл дух, умът редеше на сърцето му и други възможности… Може да я вземе със себе си. Боговете от векове отвличаха смъртните си любовници. Планината Олимп е място, пълно с невероятни чудеса и безгранична прелест. Памела със сигурност ще е щастлива там. А и със сигурност го обича достатъчно, за да му прости.

Но тогава с какво щеше да е по-различен от съпруга й? Памела го научи, че любовта не може да се командва, да се изисква или да бъде затваряна в клетка. Той не може да я привърже към себе си с вериги. Може единствено да я обича.

Само преди една седмица вярваше, че е покорил любовта. Колко наивен бе тогава. Смъртна или безсмъртна, любовта не разграничава ранг и привилегии. Тя е душевна материя — безплътна и неподвластна на прищевките нито на хора, нито на богове.

Шумната група, която вървеше пред тях, внезапно спря и им препречи пътя. Аполон забави крачка и поведе Памела към една пейка наблизо. Като стадо добитък, хората в тълпата шаваха нетърпеливо и викаха силно един на друг.

— Чакат светофара, за да пресекат улицата — обясни Памела, седна до него и се загледа в тъмната вода на фонтана. Гласът й звучеше почти нормално, но лицето й бе помръкнало, бледо и унило. — Тълпата е твърде голяма и вероятно светлините на светофара ще се сменят два пъти, преди да пресекат всички. — Тъжните й очи погледнаха към него. — След седмица в пустинята, тези тълпи от хора ме карат да се чувствам някак притисната. Имаме ли време да поседим още малко и да ги оставим да продължат?

— Да — отвърна той и я прегърна. Тя отпусна глава на рамото му и се гушна в него. — Не е нужно да сме там точно в мига, в който порталът се отвори. Имаме време.

— Колко време?

— Не много. Не искам Зевс да се ядоса, като си помисли, че пренебрегваме заповедта му да се явим пред него.

— Какво смяташ да му кажеш?

— Истината — той целуна челото й. — Че съм открил сродната си душа в съвременния свят и че желанието на сърцето ми е да не се разделям с нея.

— Надявам се желанието на сърцето ти да се изпълни така лесно, както се изпълни моето.

Тя вдигна лице към него. Той я целуна нежно. Близостта му я успокояваше. Когато я докосваше, тя бе готова да повярва, че думите му са истина, че действително всичко ще е наред. Аполон с нежелание прекъсна целувката и стомахът й се сви неспокойно.

— Изглежда тълпата е продължила — каза той.