Читать «Богинята на светлината» онлайн - страница 176

Когато и последната от множеството песни на фонтана свърши, Еди погледна часовника си. Мрачно вдигна тежкото си тяло от стола и се изправи с лице към масата.

— Наближава осем часа. Споделихме вино и храна, приятелство и музика. — Добрите му очи изгледаха първо Памела, а после и Аполон, преди да се спрат на Артемида. — Сега ще кажа с тъга, че трябва да си вземем сбогом. По-рано ви съобщих, че имам изненада. — Погледът му остана прикован в прекрасното лице на Артемида. — Особено за теб, моя богиньо. Част от изненадата беше този декор и тази вечеря. Другата част е, че бих искал официално да обявя темата, която съм избрал за моята следваща епична трилогия. Тази сутрин редакторът ми се съгласи с моето предложение. Книгите ще разказват историята на един воин, изпратен от умиращия си народ с невъзможната мисия да спечели сърцето на една богиня. Тя, от своя страна, ще обещае да се върне при народа му, да заживее редом с хората и да спаси света им. Твърдата корица на всяка една от книгите ще носи образ, свещен за героя по време на пътешествието му: образа на неговата богиня. Този образ ще бъде не друг, а скицата, която Матю направи на теб, Диана.

Той завърши речта си и се поклони пред жената, която обяви за своя богиня.

Артемида не промълви и дума. Наместо това стана и отиде бавно при Еди.

— Благодаря ти, воине мой!

Тя потъна грациозно в дълбок реверанс. Щом изправи гъвкавото си тяло и хвана Еди под ръка, Памела видя, че страните й са влажни. Писателят извади копринена кърпичка от горния си джоб и започна да докосва леко лицето й. След това, с познат жест, той потупа ръката й, положена върху неговата широка десница.

— Елате и нека завършим нашето пътуване!

Четиримата мълчаливо се върнаха по същия път през ресторанта и излязоха във фоайето на „Беладжио“. Този път шедьовърът на Чихули не привлече погледа на Памела. Тя усещаше твърде голяма тежест в сърцето си и не можеше да вдигне очи нагоре. Единственото, което бе способна да направи, бе да продължава да стиска ръката на Аполон и да вярва, че това няма да бъде последният път, когато го докосва. Точно чрез ръката му усети мигновената нотка на напрежение, щом лимузината спря пред кръглия диск и й напомни за нейното обещание.

— Еди, имаш ли нещо против Феб и аз да повървим пеша? Знаеш какъв е с колите — тя се зачуди колко нормално звучи гласа й, сякаш сърцето й не се къса. Сякаш животът й не се стопява със залеза на слънцето.

— Разбира се! Ще се срещнем пред Цезар Палас. Така всички ще имаме време да си вземем довиждане насаме.

Писателят успя да се усмихне напрегнато, преди да потъне в лимузината.

Бакхус седеше на трона си в палата си на Олимп. Той затвори очи и се съсредоточи. Капки пот избиха по широкото му чело. Бузите му станаха червени от напрежение. Между отпуснатите му устни мехурчета бяла пяна влизаха и излизаха с всяко негово дихание.

Къде е?

Той се концентрира по-силно. Няма да се паникьосва! Няма да се отчайва! Ще се намери!

Къде е? Къде е то?

Почувства го през изминалите дни. Затварянето на портала го отслаби, но той знаеше, че е все още там. Всичко, което трябва да направи, е да го намери — тогава тя отново ще е негова.