Читать «Богинята на светлината» онлайн - страница 171

— Памела, какво ще кажеш за това? Мисля, че се получи добър вариант за стените в стаята с домашно кино? — специалистът по декоративни мазилки превзето сочеше с върха на скъпарската си писалка към малък макет с цвят на тъмно бургундско вино, осеяно с фини плетеници от оникс и злато.

— Този път е съвършено, Стив! — каза Памела с облекчение. — Точно такава мазилка си представях за стаята.

— Великолепно! Ще стане просто великолепно, захарче! — той махна триумфално с писалката. — В понеделник рано-рано се захващам за работа — възторжено продължи Стив.

— Ще бъда тук — каза Памела.

Стив кимна и се върна обратно в къщата, за да почисти, а след това да се прибере щастлив при семейството си за уикенда. Далеч не толкова щастлива Памела започна да подрежда спретнато в куфарчето си записките от деня. Да, тя ще е тук в понеделник. Ще е в Лас Вегас, в съвременния смъртен свят, а Аполон и Артемида щяха да са на Олимп.

Вече няма да има вечери на терасата с невероятно забавния Еди. Нито пък късни среднощни разговори с Аполон за току-що доставения мрамор с объркан цвят за банята. И двамата заедно няма да правят скици на каменни мозайки за новата римска баня на Еди.

Но въпреки това Памела се усмихна, докато си спомняше за отминалите няколко дни — работи с Аполон лично, после по телефона, а накрая чрез един чудесен малък лаптоп, който Еди осигури и към който богът се привърза със забележителна лекота. Заедно с това Аполон се превърна в истински киноманиак. Древен бог или не, в него имаше някои неща, по които много приличаше на съвременен мъж. Заниманията с всякакви електронни джаджи определено му доставяха огромно удоволствие, както и щракането по дистанционното и сърфирането по каналите. Когато предишната вечер Памела се върна от работа, Аполон бе изцяло погълнат от втората част на „Властелинът на пръстените“.

— Арагорн ми напомня на Хектор, а малкият хобит има сърце като на верния на Ахил Патрокъл.

— Фродо прилича на някого, наречен Патрокъл? — попита Памела.

— Не, нямах предвид Фродо. Мислех за Самознай, но се надявам накрая участта им да е по-добра от тази на Хектор и Патрокъл — тържествено каза той.

Памела не си спомняше много от древногръцката митология и не разбра за какво говори Аполон, но го увери, че Арагорн и Сам ги очаква щастлив край.

Той изръмжа и вдигна здравата си ръка.

— Не ми казвай края! Ще ми развалиш гледането на филма!

Така или иначе, Памела почти му го каза. Филмът бе дълъг, а времето на бога изтичаше, можеше никога да не види „Завръщането на краля“.

Предишната нощ двамата взеха решение. Не, поправи се Памела: тя го взе. Спомни си какво напрежение излъчваше тялото на Аполон, докато разумът му се опитваше да осъзнае факта, че тя не иска и не може да отиде с него на Олимп.

— Там ще съм безполезна, Аполоне! — настояваше тя.

— Безполезна? Как можа да ти хрумне такова нещо? — В безсилието си той направи жест с все още бинтованата си ръка и острата болка буквално спря дъха му. — В името на боговете, ще се радвам да се отърва от това страдание! — рязко каза Аполон.