Читать «Богинята на светлината» онлайн - страница 173

— Как? — изрече тя, заровила глава в гърдите му.

— Ще отнеса нашия случай до баща ми. Ще помоля да ми разреши достъп до вашия свят.

— А ако откаже?

— Не знам, но Деметра и Персефона намериха решение, значи и ние ще намерим. — Той нежно повдигна брадичката й. — Няма да се разделя с моята сродна душа. Имаш думата ми, Памела!

Устните им се сляха в толкова пламенна целувка, че тя продължаваше да я усеща и досега, както си седеше в двора. Памела потрепера и се върна обратно към документите, които стискаше в ръце. Петък е, само след няколко часа слънцето ще залезе и Аполон и Артемида ще минат през портала, за да се върнат на Олимп. Тя може би никога няма да го види отново. Вълната от болка, която преряза тялото й при тази мисълта, беше нейната собствена, лична отрова.

— Памела?

Тя погледна над отворения капак на куфарчето си и срещна очите на Артемида. Богинята изглежда бе спала малко предишната нощ и макар да бе изрисувала бляскаво лицето си, благодарение на магията на модерния грим, Памела все пак виждаше кръговете под очите й.

— Изглеждаш изморена — отбеляза Памела.

— Мислите не ме оставят да си почина.

— Мисли?

— Притеснявам се за теб! Притеснявам се и за Еди! — Очите на богинята откриха писателя, който разговаряше с обичайната си оживеност с един от представителите на платове. — С наближаването на здрача откривам, че не съм толкова нетърпелива да напусна вашия свят, колкото си мислех, че ще бъда.

Памела й се усмихна. Артемида не бе по-малко надута, разглезена или властна, но връзката й с Еди определено я направи по-мека и сговорчива. Сега богинята беше по-топла и не приличаше вече на студен, съвършен мрамор. Беше се превърнала в истинска жена.

— Ще ми липсваш, Артемида.

— Тогава ела с нас — каза богинята. — Ако ти омръзне Олимп, можеш да идваш в моето царство. Горите ми винаги ще посрещат с добре дошла съпругата на моя брат.

— Не мога! — прошепна Памела, невероятно развълнувана от думите на Артемида. — Не ми е там мястото!

— Мястото ти е при Аполон — твърдо каза богинята.

— Ако тръгна с него, ще загубя себе си и накрая от мен няма да остане нищо, което той да обича.

Артемида наклони глава и се вгледа съсредоточено в Памела.

— Ти притежаваш изключителна мъдрост, приятелко. От теб би излязла отлична богиня.

— Дами! — сякаш един от титаните, Еди ги засенчи с присъствието си. — Трябва да побързаме! Феб ни очаква, както и нашата вечеря. Обещал съм да ви оставя при входа на Цезар Палас точно в осем, така че вашият шофьор да ви откара до летището.

Еди прие с неудоволствие историята, която скалъпиха набързо, за да му обяснят защо не искат да придружи Артемида в Цезар Палас. Богинята му каза, че тяхното заможно гръцко семейство ще изпрати кола за нея и брат й точно в осем часа пред входа на хотела (по залез-слънце — според това, което Памела провери в интернет) и че тя не може да понася сбогувания на летищата. Аполон, разбира се, стана бял като платно, когато Памела обясни, че самолетът прилича много на голяма, летяща кола.