Читать «Богинята на светлината» онлайн - страница 170

— Брад! Не трябва ли да си във вилата? — попита Аполон.

— Трябва, но същото се отнася и за теб. Чувам обаче, че една змия е решила да промени плановете ни — архитектът го потупа по рамото. После се извини, виждайки как Аполон стиска зъби от болката, причинена от рязкото движение. — Извинявай, Феб. Миналата година една гърмяща змия ухапа зет ми. Казваше, че дяволски боли и го държа на легло една седмица. — Той вдигна очи към Еди. — Може би трябва да продължим с работата утре?

— Не! Каквото и да сте намислили, уверявам ви, че ставам за работа — бързо каза Аполон.

— О, но само ако обещаеш, че няма буквално да „ставаш“ — Еди влезе в стаята. — Брадли носи плановете на банята, за да привърши с твоя помощ. Но само ако останеш на легло и продължиш да си почиваш.

— Имаш думата ми — отвърна Аполон, като вече се бе поизправил леко. Вниманието му бе привлечено от дългите гладки листи, които Брадли разгъваше и простираше на чертожната маса.

— Ела, Памела — рече Еди. — Да оставим банята на експертите. Богинята ни очаква в колата.

— Колата е нещо, което няма да ми липсва днес… — дрезгавите думи на Аполон ги последваха по коридора, щом излязоха от стаята.

— Благодаря ти, Еди — каза Памела и стисна ръката на големия мъж.

Той погледна към нея с усмивка.

— За мен наистина е удоволствие, скъпа моя. Феб не ми прави впечатление на мъж, който се чувства добре като бездейства.

— Прав си за това. Всъщност си прав за повече неща, не само за това.

Усмивката му стана тъжна и някак замислена.

— Тази сутрин изглеждаш щастлива, Памела.

— Да, наистина съм щастлива. Реших, че Семела не е съжалявала за избора си — меко каза тя.

Трийсет и първа глава

Памела погледна часовника си и ахна.

— Еди, часът е четири! Резервацията ни за вечеря е за шест, нали?

— Благодаря, Памела! — извика Еди от другия край на двора. Надигна се от пейката и запристъпва тежко сред хаоса от разхвърляни строителни материали. Еди се спря до Матю, който нанасяше финалните щрихи на скицата на фонтана. Артемида слезе елегантно от подиума и отиде при тях. Памела чу как двамата поздравяват Матю за добре свършената работа.

Добре свършена работа…

Беше петък следобед, а работата беше всичко друго, но не и свършена. Как два дена и половина отлетяха толкова бързо? Памела прокара ръка през косата си. Беше изтощена. Сложните задачи по дизайна на вилата мечта на Еди изпълниха последните няколко дни — наложи й се да жонглира с художници и майстори на облицовки от камък, да решава проблеми със закрепването и с дефекти на тъканите… Нощите й пък бяха посветени на Аполон. Спеше малко, скъсваше си задника от работа и въпреки това изоставаха.

Но колкото и тежки да бяха последните дни, за нищо на света тя не би заменила и секунда от преживяното.