Читать «Богинята на светлината» онлайн - страница 169

С едно бързо движение Памела го възседна. Изправена на колене, тя нагласи върха му срещу своята влажна горещина. Прикова очи в неговия горещо син поглед. „Нека премахна болката му, дори само за миг“, помоли се тя мълчаливо, на който и да е бог или богиня, който може би слушаше. После се наниза върху него — бавно, сладостно, поемайки протежението му в себе си. С умишлено закачливо движение, тя пак се надигна на колене, така че върхът на пениса му да остане туптящ срещу нея, след което отново се плъзна надолу. Бавно. Прибра го вътре в себе си, докато невероятното напрежение надмина способностите й да го понесе. Едва тогава сложи ръката му към ханша си и му позволи да ускорят темпото. Движеха се бързо заедно, а бялата светлина от смъртна страст изпълваше телата им с невероятна горещина, която растеше и растеше, докато сладостта й стана нетърпима. Щом усети тялото му да се свива под нея, Памела се наклони напред и пулсът й се забави в очакване. Когато той изля топлото си семе в нея, тя се взриви около него.

Рухвайки върху Аполон, Памела почувства гладкостта на телата им да се слива и ръката му да се стяга около нея.

— Обичам те — изрече задъхано той, целувайки я нежно.

Тя сгуши глава в рамото му, като внимаваше да не отпуска тежестта си върху дясната му ръка. Щом смени позата си, за да придърпа чаршафа нагоре около телата им, доволната й усмивка се разшири в щастливо ухилване. Очите на Аполон бяха затворени, а на лицето му най-накрая не бе изписана болка. Беше отпуснато и спокойно. Аполон бе потънал в дълбок сън.

— Благодаря ти — прошепна тя на утихналото пространство.

— Не знам, Аполоне. Просто чувствам, че не е добре да те оставям. Памела бе застанала близо до леглото и въртеше в ръце кожената презрамка на куфарчето си. По негово настояване се бе облякла и подготвила да се върне към работата си върху вилата. В края на краищата, беше й напомнил той, на него наистина му нямаше нищо. А тя все още имаше проект за завършване.

— Всичко ще бъде наред. Имам това — той вдигна дистанционното. — И това — потупа с пръст упътването за каналите. — И ти си ми обяснила всичко за кабелната телевизия. Ще се забавлявам добре.

Памела се намръщи.

— Не забравяй телефона. Номерът ми е…

— Да, да, номерът ти е написан на листа до телефона. Сега изчезвай. Еди ще чака.

— Добре — тя се наведе да го целуне, — но се чувствам, сякаш правя нещо нередно.

— Обещавам, че довечера, като се върнеш в леглото ми, ще те накарам да компенсираш това, че си ме напуснала.

— Не искам да те напускам!

Той се засмя и после направи гримаса, потърквайки все още болезнената си ръка.

— Само те дразня, сладка Памела. Всъщност ти завиждам. Ще ми липсва работният обект днес. Напълно ли си сигурна, че няма начин да…

— Вече обсъди това надълго и нашироко с Еди. Той категорично не ти позволява да напускаш тази стая до петък за нещо повече от вечеря на терасата.

Подразненият отговор на Аполон беше прекъснат от почукване на вратата. Памела отвори и пред нея стоеше Еди, чиято масивна фигура запълваше прага.

— Мисля, че имам компромисно решение, което ще заинтересува Феб — писателят отстъпи встрани и направи царствен жест. Двама мъже внесоха в стаята малка чертожна маса, последвана от архитекта, с когото Аполон бе работил върху банята. — Ето! Ако ти не можеш да отидеш при планината, планината ще дойде при теб!