Читать «Богинята на светлината» онлайн - страница 168

— Тази вечер искам да правя любов с теб. Нека ти дам това, Аполоне.

Тя притисна раменете му назад в пухените възглавници и той не се съпротиви. Памела стана и издърпа плавно ризата си през глава. После събу късите панталони и обувките си. След това, вместо да отиде при него на леглото, направи няколко крачки назад, за да може той да вижда добре цялото й тяло.

Памела обичаше начина, по който очите му я поглъщаха. Караше я да се чувства прекрасна, желана и властна. „Сигурно така се чувства една богиня“, помисли си тя. Приемането на любовта на Аполон я бе преобразило. Изборът й да се разкрие за него беше снел от нея тъмната сянка на Дуейн и внесъл светлина в света й. Той беше бог, а тя — смъртна, но с любовта му Памела се превръщаше в неговата собствена Богиня на светлината.

Тя бавно се пресегна назад и разкопча семплия си бял сутиен от дантела. Щом го свали, плъзна ръце по гърдите си и без да бърза, възбуди зърната им до твърда руменина. Ръцете й гальовно се спуснаха надолу по тялото й, изсулвайки бикините от слабия й ханш. През цялото време очите на Аполон я поглъщаха.

Гола, тя доближи леглото.

— Не — палаво каза Памела, когато той се опита да седне изправен, за да я посрещне. — Тази вечер е мой ред.

— Толкова си прекрасна, моя сладка Памела — изрече Аполон. — Аз… аз се надявам… — подхвана той, но после се изсмя немощно.

Какво си мислеше тя? Аполон изпитваше ужасна болка, а тя се правеше на стриптизьорка, докато той всъщност се нуждаеше от медицинска сестра. Памела положи внимателно пръсти върху ръката му над бинта.

— Мога просто да лежа тук, до теб. Не е нужно да правим каквото и да е.

— Не е това — бързо каза той. — Желая те. Искам да правиш любов с мен. Само се надявам да не те разочаровам. Знам — казах ти, че не съм използвал никоя от безсмъртните си сили, за да те съблазня — и наистина не съм. Но когато се любих с теб… — той размърда неспокойно раменете си. — Не можах да се сдържа и те докоснах с малко от магията си. Тази вечер нямам магия, нямам способности. Аз съм просто един мъж.

— Ти никога няма да бъдеш просто един мъж, Аполоне. Винаги ще си мъжът, когото обичам.

— Моя сладка Памела… — името й премина в стон на сладостно удоволствие, когато тя плъзна ръце в ризата му, разтвори я и потърка върховете на зърната си в мускулестите му гърди. Хвана леко с уста долната му устна и твърдата линия на челюстта му. После прокара гореща диря от леки захапвания надолу по тялото му, развързвайки сръчно връзката, която държеше долнището на пижамата му. Чуваше как той пъшка, докато го поемаше в ръце и търкаше мекотата на гърдите си в пулсиращия му член. След това устата й се озова върху него. Първо използва устните и езика си нагоре и надолу по дебелия му, твърд пенис, обожавайки начина, по който тялото му потръпваше и се напрягаше от докосването й и как той стенеше името й отново и отново. Тя го погълна, като го смучеше и възбуждаше, докато не чу дрезгавия му вик:

— Не мога да чакам!