Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 98

Увлечен от потока въздух изтичащ през тясната пролука, металният цилиндър се приповдигна на повече от половината от дебелината си, но след това безсилно рухна надолу в мрака. Тримата постояха известно време на разстояние — кой знае какво можеше да се очаква, но от друга страна, за тях главното беше да проникнат навътре, а с това, както стана ясно, трябваше да се побърза. Въздухът в отворения от тях обем скоро свърши. Искрящото ледено облаче от застинали газове висеше над главите на пирянците като димна завеса, предназначена да пречи на стрелбата — Кърк успя да помисли и за това. Но след като от образуваната дупка не изпълзя никаква сган, те мълчаливо се спогледаха и се приближиха дружно толкова, че да могат да се наведат над отвора и да осветят вътрешността с фенерите, монтирани на шлемовете им.

Никой не успя да види нищо. Неведома сила ги дръпна надолу, придърпа ги неумолимо и властно, но толкова плавно и меко, че на екипажа в звездолета в орбита това навярно бе изглеждало като доброволно спускане.

„Ето така се провалят и най-добрите бойци“ — тъжно помисли Кърк, но не подаде на „Арго“ сигнал за тревога. Защо ли? В кого би трябвало да стреля горкият Клиф? Всичко върви по плана. Те са вече вътре.

Само че вътре в какво?

Тримата висяха в безтегловност и пълна тъмнина, като осветяваха с фенерите само един на друг лицата си и тавана (стена, под, не е важно…), през който бяха минали току-що. Изрязаният от тях „люк“ бързо се затвори с прозрачна ципа (хиперлед? стъклостомана? друг неизвестен материал?) и в помещението започна да нахлува въздух.

— Е, какво, хванахме ли се като диви кучета в капан? — попита Кърк, като с това поемаше отговорността за станалото върху себе си.

— Не мисля — разсъди Арчи. — Лично аз не наблюдавам никакви злонамерени действия спрямо нас. Според мен това е най-обикновен гравитационно-вакуумен шлюз. Така че навярно автоматиката сама ще ни покаже по-нататъшния път.

Арчи се оказа прав и Кърк в себе си да се зарадва, че именно той, като бе смирил пирянската си гордост, бе помогнал на младия физик от Юктис да дойде в десанта. Защото нито един пирянец не би могъл така трезво и ясно да прецени обстановка, в която насилствено го лишават от инициатива.

А астероидът наистина не упражняваше насилие над своите пленници. Гравитацията плавно се стабилизира с пълна смяна на полюсите — т.е. таванът стана под и сега те стояха върху него под куполообразен свод, осветен само от няколко мъждукащи, очевидно аварийни лампички, а пред тях беше яка врата с вакуумни брави, над която сред призивно мигащи надписи на много езици очите долавяха и най-разбираемия — на междуезик: „Налягането е нормално. Оставете скафандрите си в шлюза.“ Разбира се, никой даже и не помисли да се съблича, въпреки че датчиците на газоанализаторите потвърждаваха запълването с годен за дишане въздух. Добре, добре, ама не сме си вкъщи, резервоарите на гърба ни ще стигнат за още много време. То пък голяма съблазън — да дишаш чужд въздух — току-виж си вдишал и нещо друго… А виж, да минеш през шлюзовата врата — това е нещо наистина интересно!