Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 91

Тази нишка се виеше по много усукани траектории, понякога направо се завързваше на възли.

За да се приближи към разковничето, на Язон му се наложи да влезе в дебрите на теоретичната геронтология и в най-потайните кътчета на най-древната наука или магия, наречена психология; не мина и без подробно изучаване на редица биохимични процеси, а също така на юридическите основи на хипотетичната цивилизация от андроидите; в любимата история на човечеството на планетата Земя Язон, разбира се, също се гмурна, защото доктор Солвиц несъмнено беше продукт именно на тази култура. Как не му се искаше да изплува обратно! Колко увлекателно беше да пътешества из древните епохи! Когато усетеше, че се увлякъл прекалено, Язон спираше и, както го бе посъветвал Солвиц, прехвърляше ценната информация на материален носител, за да я осмисля по-късно. Защото и паметта не е безгранична. Но колко неудържимо, колко силно му се искаше да изучи всичко сега, без да отлага! Междувременно, загадъчният алгоритъм на търсенето го водеше напред и все напред, през физиката и политиката, през естетиката и лингвистиката, през астронавигацията и екстрасензориката — към спасението, към обитаемите светове, пръснати в пространството, към свободата. Не беше ли този път безкраен по определение, не беше ли той изкусно програмиран модел на пътя, характерен за галактическата цивилизация? Как да стане това? Как да се ориентира? Как да постъпи въобще?

О, високи звезди! Той — забрави ли? Съществува и десен плъзгач — уплътнението на времето! За в краен случай. И като напрегна всичките си телепатични възможности, без да излиза от информационно-хипнотичния транс, съумя да види Мета. Все там, на същата маса. Тя седеше, без да снема слушалките, в любимата си за размисъл поза, сплела ръце зад главата със затворени очи, а десният превключвател пред нея вече беше включен. Включен! Значи е време! Този последен щурм той посвещава на своята любима. Те ще се измъкнат оттук. Непременно ще се измъкнат, ако винаги са двамата заедно.

Щрак! И отново розова мъгла. После странни усещания. Мозъкът продължава да решава поставената задача, а тялото започва свой живот. Тялото крачи по коридора, застлан с мек килим в цвят „бордо“. Тиха музика се дочува от страничните врати, а отпред долита неясен, ритмичен и все по-нарастващ шум. Много познат шум: сдържано многогласие, шумолене, почукване, тихи звънчета и от време на време лаконични викове: „Милион и половина на черно!“, „Сто и петдесет на нула!“ „Всички залози се удвояват!“ Това е крупието. И гласа му е до болка познат. Или всички крупиета имат еднакви гласове? На коя планета беше играл за последен път рулетка? Заровете по-добре се поддават на мислено въздействие, но все пак… Въпреки, че беше успявал да спре където трябва и тежкото колело.