Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 89

— Почакайте! — каза Мета. — Мен въобще не ми харесва вашата библиотека. Не може ли просто да се запознаем с информацията върху екрана на дисплея? Тия електроди на ръцете прекалено приличат на атрибути за инквизиция.

— Приличат, Мета, приличат, разбира се — уморено се съгласи Солвиц. — И вие можете да седнете пред дисплея в съседната стая, за да се опитате по най-досадния и допотопен начин да се кьоравите в светещите символи. Това е ваше право. Даже нещо повече. Можете да направите на пух и прах всичко в информационното хранилище. Разрешавам ви. При това смея да ви уверя, че вашият пистолет е напълно зареден, точно както и пистолетът на Язон. Ако ви се иска както преди да увеличавате ентропията в обкръжаващия свят — давайте. Тук, в центъра на Солвиц, е разрешено всичко, което не е забранено, а в името на абсолютната си власт съм отменил всички забрани. Постреляйте, ако искате, но имайте предвид, че ще заприличате на алкохолика, на който му предложили разкошен обяд и списък на най-добрите вина във Вселената, а той изсмукал пет бутилки от една-единствена марка и захъркал успокоен.

Мета изглежда не можа да разбере много от този дълъг монолог, изпъстрен със староанглийски и старофренски в най-емоционалните места. Обаче интонацията я засегна и дулото на пирянския пистолет вече бе насочено към гърдите на великия изобретател на безсмъртието.

Язон си представи поредната хаотична стрелба — този път в помещението на радиокабината (ах, на Скоглио не биха понесли това!) — и изпадна в отчаяние, но само след секунда отчаянието премина в истеричен смях. Като едва изговаряше думите, той се обърна към любимата си:

— Мета, нима досега не си разбрала? Ето това устройство и на мене ми напомня електрически стол. Ти навярно не знаеш, че в древността е имало такъв вид екзекуция. Е, и какво? Не мислиш ли, че доктор Солвиц е имал възможност да ни убие поне двайсет, ако не трийсет пъти? И досега сме живи! Това нищо ли не ти говори, Мета?

Тогава Мета го погледна безпомощно и заплака. За втори път Язон я виждаше да плаче. Желязната лейди, амазонката, първият боец между жените на Пир и далеч не последният сред мъжете.

— Включвайте — махна Язон на Солвиц, доколкото му позволяваше ръката, вързана с гривната на елекро-датчика. — Включвайте, всичко ще бъде наред.

Той включи.

Беше странно усещане. Отначало розова мъгла, съвсем уютна и комфортна, ритмична музика, обливащи тялото вълни топлина, после — приятен женски глас, многократно повтарящ точките на генералния каталог и дублираща светлинна информация пред очите — на есперанто. От любопитство Язон поиска превод на италиански (спомени от младостта!) — и преводът беше направен мигновено. В края на краищата избра като език за четене кой знае защо именно датския и започна да разлиства страниците, отваряйки директории и файлове само с едно движение на ресниците. Информацията се подаваше в удивително компактен и удобен за възприемане вид, а в някакъв момент Язон осъзна, че не може да идентифицира езика на изложението. Очевидно сведенията вече постъпваха на подсъзнателно ниво, без да ползват знакова система. Това беше забавно, но той все пак се върна обратно — в света на конкретните символи и термини.