Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 81

— Не, мисля, че е все същият Солвиц.

— Неочакван завой на мисълта — замислено изрече Язон, — чисто женски извод, макар и напълно логичен…

— Той сам каза, че има много тела. Какво би му попречило да се представи като Троу?

— Може, може. Във всеки случай не си струва да оставаме тук прекалено дълго. Всъщност само исках да ти кажа, Мета, не започвай да стреляш преждевременно. Иначе никога няма да разберем кой е тук главният и какво изобщо става.

— Не се тревожи, след тази нощ с мен е станало нещо. Ти забеляза ли, че пистолетът даже не скочи в ръката ми в момента, в който се досетих? Научих се да се сдържам. Аз се научих!

И тя се усмихна като прилежна ученичка, взела важен изпит.

— Приятели — посрещна ги Троу с уморен тъжен поглед, — само не ми казвайте, че там в банята сте правили любов. Вие просто решихте, че аз не съм аз и побързахте да обсъдите възникналия проблем. Наистина тук е пълно с андроиди и аз самият отначало си помислих, че тялото ми вече не е истинско. Още повече, че се свестих не върху операционна маса, а в някакъв странен контейнер. Лежах като гъсеница в пашкул, докато не се излюпих на бял свят. След това порязах кожата си на различни места. Уверявам, ви — тъканите ми са истински, даже кости имам. Наистина, всичко зараства много бързо, но това вече са особености на местната обстановка. Солвиц даже ме уверява, че вече съм безсмъртен. Не бих искал да разбивам черепа си, за да демонстрирам на приятелите си, че вътре има човешки мозък, а не зелено желе биомаса. Засега не съм готов да умра в името на истината. Честно казано, бих предпочел да живея в името на нейната победа. Да имате нещо против?

— По този въпрос — не — каза Язон. — Но ние искаме да се измъкнем оттук.

— Измъквайте се — Троу махна с ръка с досада. — Току-виж, доктор Солвиц ви помогнал.

„О, чернота пространствена! — помисли Язон. — Кой от нас е луд?“

— Колко дни вече си тук? — сети се за важния въпрос той.

Троу се замисли.

— Към петдесет дни, навярно.

— И досега нищо не си успял да разбереш?

— Защо нищо? — обиди се Троу. — Разбрал съм повече от вас.

— Ти дори не си разбрал, че доктор Солвиц е стопанин на този свят?

— Бил е стопанин — проговори Троу многозначително. — Сега е просто лекар.

Това твърдение предизвикваше размисъл и Язон още не беше решил какво да отговори, когато, без да изчаква отговор на лекото си почукване, влезе самият Теодор Солвиц.

— Троу е абсолютно прав — заяви той. — Добро утро.

След това любезно се поклони на всеки от присъстващите.

— Аз наистина съм само един лекар. Е, не съвсем обикновен, разбира се, защото лекувам всичко — и хора, и животни, и растения, даже и вещи. Помните ли как поправих вашите скафандри? А у хората мога да излекувам не само телата, но и душите. Знаете ли къде са вашите души? На някои са в петите им, на други — в стомасите, на някого — в гениталиите, но особено красиво е, когато душата обитава сърцето. Където между другото не е никак уютно. Кръвта се плиска навсякъде, клапани шляпат: шлюп-шляп, туп-туп… — Той надникна в кухнята. — Вие закусихте ли вече? С удоволствие бих изпил чаша кафе сега. Какво седите такива объркани? Хайде да си поговорим по човешки най-после!