Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 79

— Ами втурнете се, ако имате желание. Залозите в тая игра са толкова високи, че просто не смея да ви спра. Сам бих влязъл в пъкъла при дявола, но не ме бива за тая работа. Всички тези векове нито веднъж не съм бил космодесантчик, даже в армията не съм служил. Цял живот по кабинети и заседателни зали. Къде ти сега?

В комбинезона на Кърк изсвири сигнал за повикване.

— Готовност трета степен — рапортува Клиф.

Бервик изключи системата против подслушване и Кърк се разпореди:

— Не преминавайте към следващия етап без моя заповед. Чакайте. Сега идвам.

Обаче Кърк не успя да дойде дори до стартовия шлюз, когато го настигна съобщение, дошло по каналите на далечната връзка:

— Говори Накса, говори Накса! Кърк, чуваш ли ме?

— Накса, аз съм Кърк. Откъде се обаждаш?

— Говоря от бункера в северния край на Отворения. Тук става нещо невъобразимо… Космопортът е почти унищожен… огромни загуби… повреден е подземният тунел…

Дали Накса говореше откъслечно, или самата връзка работеше така, не стана ясно. На Кърк отново му се зави свят, като че ли му бяха били втора ваксина за безсмъртие. Той стоеше пред екрана, гледаше към зловещата черно-зелена повърхност на астероида Солвиц и изведнъж на беловласия пирянец, чужд на мистиката и суеверията, му се привидя, че там, долу, под чуждородния лед, се тълпят познатите рогоноси, шипокрили, отровни иглени мухи, зъбати кактуси и мечовидни гущери. Познатата от детството родна фауна.

Халюцинации? Бервик като че ли го беше предупредил, но не бе ли късно за такива изненади?

Осемнадесета глава

Троу помнеше всичко случило се преди момента, в който бяха започнали да го режат. Можеше с подробности да разкаже вледеняващия епизод с блестящия скалпел, но по-нататък се получаваше бяло петно, което много трудно можеше да се обясни, ако се използваха законите на логиката. Дълго време Язон и Мета не се решаваха да му признаят, че са стреляли в главата му с куршуми дум-дум. Но в края на краищата той прие тази чудна информация абсолютно спокойно. Както впрочем и всички останали сведения за обкръжаващия ги свят и произшествията, случили се в него. Младият изследовател нищо не знаеше за небесната твърд, т.е. за външната обвивка, но превъзходно се ориентираше във вътрешните помещения на научното градче, както той нарече тукашната територия. Въпросът за това, къде се намират в чисто физическия и даже в географския, по-точно в астрографски смисъл, Троу смяташе за съвсем безпредметен. Всичко наоколо той считаше за някаква виртуална реалност, за комплекс от образи, внедрени много дълбоко в съзнанието им. В светлината на такава хипотеза възкресяването на човек с взривена глава не беше чудо, защото и скалпелът беше въображаем, и изстрелите — неистински. Ако щете — всичко това може да бъде наречено лъжлива памет!

Язон и Мета отново му разказаха своите приключения и особено подчертаха направените изводи. Троу отново ги изслуша внимателно, но не промени мнението си.

— Значи, Троу, излиза, че и нашето пътуване с „Арго“ към Зелената Клонка също е грешка на паметта?