Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 78

— Добре, Кърк — миролюбиво се съгласи Бервик. — Вие просто неправилно изтълкувахте моите думи. Кой знае защо мнозина виждат в думите ми двусмислици. Ето, например моят брат постоянно ме упреква за това.

— Той не е ли… от нашите?

— Не.

— А посветен ли е поне в работата на Специалния корпус? — леко объркан запита Кърк.

— Отчасти. На какво се учудвате? Братята далеч невинаги са близки помежду си, още повече, че Артър ми е доведен брат. Нашият баща е безсмъртен, а майки са ни две различни жени, разделени от хилядолетия. Но работата не е там. Просто животът е прекалено сложен и протича понякога толкова странно. Но как ще ме разберете правилно, като на Пир всички сте роднини. Баща, син, брат, всички сте едно цяло.

— Е, не е съвсем така — промърмори Кърк, като с тъга си спомни загиналия Велф, сетне си помисли, че макар и „вожд“, той е най-нетипичният пирянец. Другите светове, из които прекалено, според нормите на своята планета, беше обикалял, силно бяха повлияли на възгледите му. Кърк и към сина си, и към Мета, се отнасяше „не по пирянски“, успя да се разбере и с Язон, а сега трябваше да прояви разбиране и към този Бервик…

— Между другото — спомни си Кърк, — вие бяхте обещали да разкажете за своето име.

— Обещал бях на Язон — хитро се усмихна Бервик, — но честно казано, сега може и вие да узнаете тази древна тайна. Всъщност, мои безсмъртни братя, никакви тайни от вас не са ми останали. Някога самият Теодор Солвиц измисли всички безсмъртни да се обръщат един към друг с „уважаеми“, при това на стар английски език. Една от малкото запазили се думи. Тя и на съвременен междуезик звучи почти по същия начин — „ривер“. И затова след хиляди години живот и стотици сменени имена аз реших в памет на самохвалното братство „Стопаните на Вселената“ да се нарека с този прякор-титла.

— Уважаеми Бервик — наруши дългото си мълчание Рес, — имам към вас въпрос по същество.

— Това, че е по същество, го прави особено интересен — откликна Бервик с поредната си двусмислица.

Но Рес беше настроен делово.

— Смятате ли, че доктор Солвиц е жив?

— Откровено казано, смятам, че доктор Солвиц отдавна не е между живите, но цялата негова техника пълноценно функционира. И това е важно. Не можете да си представите колко е привлекателно да овладеем тази уникална ценност. Полудяла космическа станция без стопанина си. Да я излекуваме и да я заставим да работи за нас… Струва ми се, Кърк, че вече веднъж сте решавали подобна задача?

— Разбирам какво визирате, но когато пленявахме „Арго“, тогава все още наричан „Неразрушимият“, на борда му нямаше наши приятели като заложници.

— Отначало не е имало — поправи го Бервик. — А след това? Вие се промъкнахте там с Язон.

— Да — съгласи се Кърк. — Може би и сега трябва да се втурна заедно с младежите. Да дам пример и въобще… за късмет?!