Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 77

— Чуйте се, искате да унищожим, без да сме изучили най-крупното в историята на човечеството изкуствено космическо тяло?! — плесна с ръце Артър Бервик.

— Ценя остроумието на моя брат — забеляза Ривърд Бервик, — но ние въобще не обсъждаме този проблем. Припомням на всички — на планетата, т.е. в „обект 001“, се намират Язон дин Алт, Мета и Троу. А ние с вас сме се събрали, за да решим един-единствен проблем: как да проникнем вътре и да ги спасим. Сега хипотезата за тяхната гибел изглежда още по-нереална.

— Но „обект 001“ си остава опасен дори и след унищожаването на всички твари по повърхността му, нали? Правилно ли съм разбрал? — запита Бручо.

— Да — потвърди Арчи. — Но най-лошото е, че даже не си представяме същността на тази опасност.

— Има само един път — надигна се Стан. — Астероидът поглъща хора и камери на точно определено място. Именно оттук следва да тръгне следващият изпитател. Подчертавам, изпитател, а не отряд изпитатели. Аз наистина смятам, че трябва да отиде един човек, максимум двама души. И за първи предлагам своята кандидатура.

— Прието — неочаквано бързо се съгласи Бервик, сякаш това беше негова собствена идея, отдавна обмислена, а едва сега изречена от Стан. — Други доброволци има ли?

— Аз — вдигна ръка Арчи.

— Не — рязко възрази Стан. — Само от коренните жители на нашата планета.

— Разумно възражение — пак го подкрепи Бервик.

Той вече съвсем открито се разпореждаше с действията на пирянците и Кърк не издържа. Без да смята да се противопоставя на Бервик по същество, реши да напомни, че тук още се вслушват и в неговото мнение.

— Ако астрофизикът Арчи иска да удовлетвори своето любопитство, аз не мога да му разреша да се спусне в недрата на астероида, още повече, че пред неизвестната опасност всички сме равни. Даже смея да предположа, че интелектът и знанията ще се окажат там по-важни от мускулите и бързата реакция. Учудвам се, че Стан сам не съобрази това. Впрочем, да мислим истински ни научи едва Язон, а ти си млад, Стан, и не си успял още да пообщуваш достатъчно с този изключителен човек.

— Отивате двамата — добави Кърк, след като отбеляза с удовлетворение почтителната тишина, настъпила в каюткомпанията. — Ако счетете за нужно, вземете Клиф или някой друг. За подготовка и екипиране ви давам четиридесет минути. Това е всичко.

По-късно, когато всички се разотидоха по каюти и работни места, отново станаха тримата: Кърк, Рес и Ривърд Бервик. Тримата безсмъртни.

— Вие сте герой, Кърк. Как безстрашно поехте върху себе си отговорността — дали насериозно, дали с ирония го похвали Бервик.

Кърк без малко да избухне. Във всеки случай, заговори доста раздразнено:

— Ако не бяха обвързващите ни взаимно обстоятелства, никога не бих позволил подобен тон от човек… — След това млъкна и щеше да удари с юмрук по масата, но се въздържа, защото масата не беше пирянска и едва ли би издържала подобен удар. — О, високи звезди, колко трудно е да приемеш мисълта, че човек, който на вид е по-млад от теб, всъщност е по-стар с хиляди години. Разбира се, вие имате право да ме потупвате по рамото като новобранец с жълто около устата, но все пак ви съветвам да си спестявате подобни фокуси. Аз наистина съм много силен човек, но нервите ми не са железни.