Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 76

Ант Скаландис

— С други думи — включи се в обсъждането Стан, — пред нас е чуждогалактичен вражески кораб.

— Защо веднага „вражески“? — не се съгласи Артър Бервик. — Мисля, че още никой не ни е нападал. Атакували сме само ние.

— Ако не се брои отвличането на трима членове от екипажа — измърмори Стан.

— И въобще — намеси се Бручо, — цялата тази сган, която не толкова атакувахме, колкото се опитвахме да изследваме, е изначално враждебна на човека.

— Виж, това е твърде спорен въпрос! — не се предаваше Артър.

— Най-добре да не си губим времето за спорове, ами да унищожим всичко — заяви Клиф с цялата си пирянска прямота. — Кажете, след размразяване на леда и окончателното изтребване на тварите, ще можем ли безпрепятствено да проникнем във вътрешната обвивка на астероида или кораба, каквото е там… Вашето мнение, Арчи?

— Там е работата, че не! — възкликна Арчи, като се опитваше да надвика шума в каюткомпанията.

— А защо? — възмути се Кърк.

Той знаеше за природата на злополучния астероид повече от всички и затова му беше скучно да слуша ожесточените спорове. Освен това Кърк се измъчваше от невъзможността да сподели своите знания със събратята си. Пирянците не страдаха от излишно любопитство никога, но ако някаква информация им трябваше за работата, поставеният върху нея печат за секретност предизвикваше недоумения и ярост. Кърк помнеше, че „обект 001“ всъщност е корабът на доктор Солвиц, завърнал се от друга вселена, но от това изобщо не следваше, че не трябва да се влиза вътре. Така че въпросът му не беше никаква поза.

— Защо да не можем? — попита Кърк заплашително.

— Вие не ми дадохте възможност да кажа! — разпери ръце Арчи. — Надвиквахте се като деца. А последното, което исках да ви съобщя, е, може би, най-важното. Характерът на следите, останали върху металната повърхност на астероида след нашето обстрелване позволяват да се направи еднозначен извод: целостта на стоманения слой се обезпечава не толкова от здравината на самия материал, колкото от пронизващото го силово поле. За броени секунди се затварят не само механични пукнатини и плазмени изгаряния, но и отвори, направени от анихилатори.

— А възможна ли е пълна анихилация на металната броня? — този въпрос, кой знае защо, зададе Рес.

„Откъде у него такава агресивност? — учуди се в себе си Кърк. — Или просто провокира останалите, за да установи кои са най-нетърпеливите?“

— Разбира се, възможна е пълна анихилация. Но вие, Рес, не по-зле от мен знаете, че прилагането на анихилационни заряди с висока мощност предизвиква необратими процеси. Реакцията на съединяване с антивеществото обхваща цялата маса на астероида, включително атмосферата и вътрешното ядро. Всъщност това и смятахме да правим преди два дни, когато разполагахме на повърхността планетарните бомби. Този резервен вариант все още остава.