Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 57

Тринадесета глава

Когато мехурът се пукна, само Клиф като най-млад не можа да спре изстрела си. Кърк и Стан успяха да разберат, че няма кого да атакуват. Впрочем, изстрелът на Клиф сполучливо разчисти стърчащите краища на хиперледа и пред изумените погледи на пирянците зейна тъмното гърло на широка тръба, от която просто изтичаше газ — отначало плътна, после все по-слаба струя. Не, нямаше нищо отровно — обикновена дихателна смес от азот и кислород в съотношение четири към едно. Най-общо казано, устройството приличаше на обикновен пневмопровод.

— Пневматичен тръбопровод, изведен в безвъздушното пространство — обобщи гласно Кърк. — Оригинална идея.

— Ако вземем предвид почти земната сила на притеглянето, можем да предположим, че някога тук е имало атмосфера — започна да анализира Стан. — А на това място конкретно може да е имало какво ли не: от изкуствен остров, до цял град, после потопен и замръзнал.

— Според мен там има град — посочи с ръка надолу Кърк. — Подземен град. Честно казано, не много оригинална идея. Тия, които след Язон започнаха да се интересуват от история, помнят добре, че нашите прадеди от планетата Сетан са живеели именно в подземни градове. И тук живее някой. А щом враговете са отдолу, значи напред и надолу, момчета! Такъв отвор дава достатъчно възможности за сериозна атака.

— А колкото до атаката, мисля, че засега ще е по-добре да забравим за нея — каза Стан. — Ние сме разузнавачи, а не щурмоваци.

— Съгласен съм — неочаквано го подкрепи младият и поради това буен Клиф.

Той подкрепи Стан, без да се съобразява с безпрекословния авторитет на Кърк. И веднага виновно сведе поглед — в скафандъра това става лесно. Тримата замълчаха смутено.

„Нима загадъчното облъчване за няколко дена е успяло така да промени бойците ми?“ — чудеше се Кърк.

— Може ли да кажа? — попита Клиф, като прекъсна конфузната пауза. — Струва ми се, че реална опасност за човека представляват само тези твари, които са замразени в леда. Тук ги няма. А цялата енергия на черната сянка, охраняваща този вход, сигурно е изразходвана за нашите приятели. Сега пътят е свободен. Ами помислете, колко време мина, откакто въздухът изтече, а никой не напада. Лично аз съм готов да се спусна долу.

На кораба много внимателно слушаха разговора им и решиха да се намесят. Обади се Бручо.

— Приятели, чувате ли ме? Кой ще влиза в тая дупка и струва ли си въобще да се влиза в нея, ще решаваме всички заедно. Никаква самодейност! Нито на пирянците, нито на хората от Зелената Клонка им трябват излишни жертви. Кърк, съгласен ли си?

— Да — неохотно отвърна командирът на пирянците, който отдавна вече бе престанал да се чувства командир.

— Тогава послушай съвета на Арчи.

Предложението на предпазливия физик наистина беше най-безопасно. Стените на условно наречения тръбопровод бяха черни и светлината се отразяваше от тях много слабо, а дълбочината й беше неопределима дори с ултразвуков локатор. Затова Арчи предложи да пуснат надолу камера с мощно осветление. Още повече, че в комплекта на десантния катер влизаше двукилометрова макара с мономолекулярна нишка.