Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 55

— Ей — прошепна той, докато нерешително, сякаш страхувайки се да не изплаши чудото й показваше с ръка. — Погледни! Какво е това?

— Това ли? — Мета беше невъзмутима. — Стандартна дистанционна камера от „Арго“.

Язон само дето не подскочи от радост като хлапак. Искаше му се да извика „Тука сме-е-е. Чувате ли ни-и? Виждате ли ни-и?!“ Което, разбира се, щеше да е много глупаво, защото камери от подобен тип не са снабдени с предаващи устройства и диалог нямаше да се получи. А ако все пак ги видят, ще е достатъчно само да си стоят на мястото и да чакат.

— Как мислиш — попита Мета, която си мислеше за същото, — дали вече са ни намерили?

— Едва ли — тъжно каза Язон.

Той най-сетне съумя да прецени ситуацията трезво.

— Камерата е спусната тук на мономолекулярна нишка, която по принцип не пропуска никакви сигнали, а обикновеният радиосигнал не би преодолял металната обвивка на астероида и хиперледа.

— Защо тогава са я спуснали?

— Не знам, Мета, не знам, но най-важното е, че те продължават изследванията, опитват се да ни спасят! Изглежда, не всичко е загубено. Имаме още време, ще отложат взрива.

— Ако успеят — мрачно проговори Мета, като разглеждаше черното петънце на камерата над главите им. Изведнъж рязко се обърна към Язон: — Чакай! Казваш, че мономолекулярната нишка не пропуска никакви сигнали. Съвсем никакви ли? Нали може просто да бъде дръпната.

— Мета! — възхити се Язон. — Ти както винаги си на ниво. Наистина, всичко гениално е просто. Само че как ще се доберем до тази нишка?!

— Ще доближим с катера — тъжно се пошегува Мета.

— Изключено е — каза Язон. — Щом вратата се е затворена, вероятно сме лишени от тази възможност.

— Тогава ще застанеш на раменете ми и двамата едновременно ще подскочим. Давай да опитаме.

Язон още веднъж прецени височината и констатира:

— Няма да стане!

Двамата се замислиха дълбоко. Нямаха пистолет, който изстрелва с въже с куки, да обстрелват камерата с обикновени куршуми нямаше смисъл — едва ли някой щеше да разбере какво се е случило. Освен ако направят от дрехите си връв примка и да я хвърлят дотам…

— Измислих! — възкликна Язон. Твоят плазмен пистолет е малък реактивен двигател. Целият заряд може би ще стигне. Мета, ти никога ли не си се занимавала с акробатика?

— Как да не съм? Животът на Пир си е цяла акробатика.

„Ако камерата записва — помисли Язон, — след време ще е доста забавно да гледаме този смъртоносен номер.“

Те се сплетоха в невъобразима поза и ако се говори на цирков жаргон, Мета като по-силен партньор изпълняваше ролята на „долния“. Именно към нейния пояс прикрепиха реактивния „двигател“. Стиснала с дясната ръка пистолета, а с лявата обгърнала Язон, тя с всички сили се стараеше да не измести центъра на тежестта от вертикалната ос. Язон помагате, колкото можеше. Разбира се, движението нагоре на тази хитроумна човешка ракета не беше много равномерно и праволинейно, но все пак нещо се получаваше.