Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 52

И ние почти бяхме решили тази задача, когато се случи непредвидимото… Масова психоза. Моите безсмъртни приятели се избиха един друг. На някакъв етап добавката на чуждородни материали в организма беше превишила критичната маса и експериментът се провали. В тази бъркотия оцелях само аз. Оцелях и се върнах.

Солвиц замълча за известно време и като че ли за да запълни паузата, измъкна от джоба си дълга зловеща пура, просташки отхапа крайчеца й и запали… от палеца си, чийто връх присветна с ярък оранжев пламък.

В същата секунда изчезнаха и палецът, и пурата. Неочакван изстрел ги отнесе заедно с главата на доктора.

Язон, да си признаем, искрено се бе увлякъл от разказа, а като видя пурата, инстинктивно бръкна да потърси своя пакет с цигари и за момент изпусна от поглед Мета. За не повече от секунда. А на пирянците повече не им трябва, за да вземат решение и да открият огън.

— Какво направи?! — Язон ужасен се обърна към нея.

— Това не е човек — прошепна Мета. — Това е андроид.

От шията на доктор Солвиц бавно изтичаше жълтеникава маса — нещо средно между гной и яйчен жълтък, а черните останки от взривената глава подозрително димяха на пода. Мета беше права. Само че трябваше ли да се действа така прибързано?

— Да бягаме — прошепна тя, понеже Язон все още беше застинал в поза на будистки монах.

Той не разбираше от кого и накъде трябва да бяга, но реши да се подчини. Мета толкова пъти го беше спасявала от сигурна смърт, а и тук, на Солвиц, се беше проявила като по-съобразителна от него.

— Да бягаме — съгласи се Язон.

И когато затваряха след себе си вратата в далечния край на залата, избран предвидливо от Мета, през главния вход вече нахлуваха въоръжени андроиди с очевидно агресивни намерения.

Каквото и да се говори, на пирянската интуиция можеш да си довериш. Пътят, избран от Мета се оказа абсолютно правилен. Попаднаха в някакви сервизни помещения — слабо осветени, затрупани с прашни боклуци и отделени едно от друго с масивни стени от бункерен тип. Вратите бяха отворени в различна степен, но ясно личеше, че не са използвани отдавна. Тежките панти скърцаха и се превъртаха мъчително, за Язон, разбира се. Мета без усилие затвори три врати поред, а освен това успя да завърти ръждясалите щурвали, като с това блокира примитивните брави. А последната врата направо завариха за касата с помощта на плазмения пистолет и забавиха преследвачите си още няколко минути. Разбира се, готвеха се и за обкръжаване. Нямаше нищо по-просто от това преследвачите им да се обадят по местната връзка и да изпратят насреща им друга ударна група, ясно беше, че имат достатъчно андроиди. Но Язон интуитивно усещаше, че обкръжаване няма да има.