Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 51

За мен станаха очевидни ограничеността на homo sapiens, неговата непълноценност. И посветих следващия етап от своя живот на създаването на нов изкуствен човек. Всички помнят Ерата на андроидите, нейния безславен край — също. Но далеч не всички знаят, че покрай човекоподобните роботи с различна степен на сложност, аз, Теодор Солвиц създадох и наистина изкуствени хора — от плът и кръв. Хиляди такива пълноценни индивиди пуснах по света. Лошото е, че тези синтезирани хора, ставайки прекалено истински, губеха управляемост, после благополучно възприемаха всички пороци, присъщи на обикновените хора. Затворен кръг.

Тогава именно напуснах нашата Галактика. Построих си тази изкуствена планета и я нарекох с гордото име Солвиц — моето собствено име от времената на светлите мечти за безсмъртие. Тя ми стана дом и звездолет, и лаборатория, тя стана… впрочем, за това по-късно. Ние, безсмъртните, се отправихме на пътешествие заедно. Кой можеше да знае, че няма да попаднем в друга Галактика? Може би други галактики въобще няма, а това, което наблюдават астрономите, е само отражение на нашата галактика в кривото огледало на Вселената? Напълно допустима е и някаква друга версия. Но, повярвайте ми, тогава не ни беше до версии. За пръв път в историята извършихме джъмп-режим на преместване на такава голяма маса като планетата Солвиц и излизането от кривопространството по известните закони на геометрията на Риман–Лобачевски–Бояй се оказа забранен вариант. Имахме само един шанс — да свием самото кривопространство! Не разбирате за какво говоря, нали? Мисля, че физиците биха го обяснили по-добре, но аз не съм физик, макар да съм живял толкова дълго. Имах време, но не и желание да изучавам тая засукана наука. Предпочитам да разбирам само същността: ние се оказахме в друга Вселена! Вселена, която не може да бъде описана с нито един от езиците на Галактиката. Какво може да научи човек за обкръжаващия го свят, ако там не само гравитационната константа и скоростта на светлината се различават от нашите, но даже числото „пи“ е равно на две! Опитайте се за начало да си представите окръжност, чиято дължина е два пъти по-голяма от диаметъра, а след това и останалото. В пределно изкривения свят, където на човек му е чуждо и враждебно буквално всичко, той никога няма да може да живее. Но ние се опитахме. И разбрахме, че извън пределите на обвивката на нашия астероид всичко живо е подложено на моментална гибел. Обаче простите вещества — метали, соли, киселини, вода, само се преустройват, но продължават да съществуват, както в нашия, така и в другия свят. Това ни подсказа мисълта за възможността да се създаде суперчовек, който да може да живее и тук, и там.