Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 50

Солвиц мълчаливо наблюдаваше гостите и едва когато андроидите напуснаха залата, благоволи да отговори:

— Не бързайте. Имате достатъчно много време. Ще успеем да обсъдим всички проблеми.

— Ама вие чувате ли се какво говорите?! — не издържа Мета. — Ако ние не…

— Не — решително я прекъсна Солвиц, като властно вдигна ръка. — Аз ще говоря пръв.

— Мета, не се сърди, докторът е прав, трябва да го изслушаме — каза Язон, без да крие раздразнението си от глупавото положение, в което се намираше, но и до голяма степен примирен с него.

— Вашите цели са ми добре известни, както и целите на цялата ви експедиция — започна доктор Солвиц, като кой знае защо извади от блестящата от скъпоценни камъни ножница разкошен меч и ласкаво го заразглежда. — Знам, че имате намерение съвсем скоро да унищожите моята планета и никак не съжалявам за нея. Досега не разбирах защо се връщам в своята Галактика, но сега изведнъж осъзнах — това е естественото желание на всеки човек да умре в своята родина. Разбира се, такава погребална клада на някого може да се види прекалено пищна, но доктор Солвиц я заслужава. Повярвайте ми. А що се отнася до вашата съдба… Дали ще ви пусна на свобода зависи от много неща. Като начало ще поговорим. Спокойно и разсъдливо, след това вие ще решите дали си струва да бързате.

— Т.е., вие не ни оставяте избор? — прекъсна го Мета, която не се отказваше да придаде на разговора практическа насоченост.

— Точно обратното. Ще ви предоставя избор, но не сега. Запасете се с търпение. Още ли не сте разбрали, че се намирате в абсолютната ми власт? Нима смъртта на вашия приятел Троу, срещата с Темучин и полетът ви на моите катери не ви научиха на нищо? Нима в края на краищата не ви се иска да узнаете нещо повече за мен?

— Защо убихте Троу? — извика Мета, която не бе свикнала да се търпи нечия пълна власт над себе си и вече беше почти готова да стреля.

— Първо, това направих не точно аз. — Под нейния натиск Солвиц даже се заоправдава, но бързо отново премина в атака: — И второ, ако вие не ме изслушате веднага, наистина може да не ви остане време.

— Говорете — каза тихо Язон. — Говорете.

И леко стисна дланта на Мета с надежда да я успокои поне малко.

— На този свят съм вече много хиляди години, земни години — съобщи доктор Солвиц и направи пауза, за да прецени впечатлението от думите си.

Впечатлението беше, честно казано, нищо особено.

„Откачен — помисли си Язон. — Наистина трябва да го слушаме много внимателно, защото само така ще можем да се хванем за нещо смислено.“

„Баламосва ни — разсъждаваше Мета. — Какво иска всъщност? Не е проблем да го убием. Но най-важното е да разберем накъде да бягаме след това.“

— Аз съм роден на Земята — разказваше през това време Солвиц, — още преди епохата на Великата Експанзия. Бях космонавт и учен, политик и бизнесмен. Имах много имена, някои от които са ви известни от прогимназиалните учебници. Но за моето главно изобретение сега никой не знае. Именно като Теодор Солвиц аз открих тайната на безсмъртието. Още тогава бях един от най-богатите хора на планетата. Но не започнах да продавам безсмъртие. Да, моите компании се занимаваха с удължаване на живота и с подмладяване. Изчислих, че за хората ще е закономерно да живеят по сто и петдесет-двеста години и обявих, че това е пределната възможна възраст. Само тесен кръг мои съратници беше посветен в тайните на неограниченото дълголетие. Имената и външността си сменяхме. Притежавахме най-големите богатства и имахме неограничени възможности. Когато започна Голямата Експанзия, ние автоматично станахме и най-богатите хора в Галактиката. За съжаление, имахме реална власт само на Земята — дори и когато си безсмъртен не можеш да контролираш разселилото се на милиони планетни системи човечество. Практиката показа, че възникналата по-късно Лига на Световете и даже създаденият към нея Специален Корпус също не се справят с непосилните задачи на глобалната координация. Ние, безсмъртните, изпаднахме в униние, престанахме да разбираме защо живеем. Прогресът, който до този момент считахме за безценен, почти божествен, се оказа толкова достоен за поклонение, колкото кой да е езически идол. Епохата на Разпада на Империята нагледно демонстрира как много светове, оставени без надзор, започват историята от нулата — кой от средновековието, кой дори от каменния век.