Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 41

Някога беше чувал за гравитационните екрани. Експериментите с тях бяха безумно скъпи и въобще, доколкото му беше известно, бяха забранени с галактически закон.

Не забравяше да следва бягащия катер и когато отново се оказа под облаците, му се стори даже, че разстоянието между тях се е скъсило. Язон не беше в състояние да се пребори с любопитството си и повтори маневрата с издигането в надоблачните висини. В някакъв момент тази природна загадка му се стори по-важна от преследването. Рискува да се издигне още повече и беше принуден с „винт“ да преобърне катера, за да се убеди окончателно, че под него — да, именно под него, — има достатъчно голяма и несъмнено твърда маса. Сериозно откритие.

Спомняше си, че на Втория ден от Сътворението Бог създал твърдта и я нарекъл небе. Не е ли провеждал някъде тук своите експерименти? Язон не бе вярващ, но като голям любител на древната литература и история бе попрочел Свещеното Писание. С цялото не можа да се пребори, но Битие от Първа книга до Мойсеева понякога бе в състояние да цитира почти дословно. Никак не беше очаквал, че този овехтял текст ще се окаже толкова близък до реалността.

И сега, след като отново се бе натъкнал на невъзможността да се издигне по-високо и бе принуден да се спуска надолу, той осъзна, че бягащият от него катер беше правил точно това. Това го навеждаше на някаква мисъл, която Язон не успя да довърши, защото откъм катера, допускащ умишлено преследвача си все по-близо и по-близо, дойде съобщение, по-точно въпрос:

— Докато ти свърши горивото ли ще ме гониш?

— Ще те гоня! — отвърна Язон.

— Тогава ще открия огън — последва заплаха.

— С какво оръжие? — прояви интерес Язон, съжалявайки, че кодираният сигнал не е в състояние да предаде хапливата му ирония.

Малките универсални катери по принцип не се комплектоваха с бордови картечници и друга стрелкова техника и можеха да се оборудват само с външни оръдия, които лесно се забелязваха. Разбира се, Язон не можеше да знае всичко, особено на такава странна планета. Но този път той не сбърка. А отговорът, който дойде, беше съвсем неочакван.

— Тогава ще направя таран.

Ама че работа! Такава настойчива упоритост може да прояви само истински пирянец и Язон, макар и не съвсем уверен в догадката си, радира:

— Мета, ти ли си? Обажда се Язон.

Кодираният сигнал прекъсна.

— Язон, да не си полудял, защо ме преследваш? — от шлемофона, захвърлен на пулта, се разнесе нейният далечен нежен глас. — Сложи ли си шлемофона?