Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 40

Десета глава

Хангарът имаше само един изход — през големите врати, които, разбира се, никой не беше блокирал. Щом катерът се доближи те се отвориха автоматично и на Язон въобще не му се наложи да намалява скоростта, така че скоро летеше под все същото, обвито в облаци, мътносиво небе. Хангарът стоеше почти на ръба на пропаст, неочаквано висока за такава миниатюрна планетка, а под машината се простираше безкрайна зелена равнина, разрязана на две почти равни половини от тънко синьо змийче — река, явно извираща от планинския каньон. Но на Язон не му беше до красиви пейзажи. Летящият отпред катер остро зави и стремително се заиздига нагоре и вляво. Язон изравни курса си с беглеца и поведе своята машина по-ниско и по по-плавна траектория. Тъй като другият катер както и преди се издигаше все по-нагоре, можеше да се предположи, че възнамерява да се скрие в облаците. Подобен номер би бил прекалено наивен. Всички прибори пред Язон работеха и единственият метален предмет на екрана на локатора светеше като съвсем ясна точка. Явно беглецът му готвеше някаква хитрост. Например да навлезе в зоната с плътна облачност и веднага да включи антипеленгаторно устройство. „Виждали сме всякакви хитреци!“ — усмихна се вътрешно Язон. Но хитрецът взе да се държи повече от странно: изплува от почти непрогледната пелена и рязко започна да се снижава, сетне се издигна и пак повтори маневрата няколко пъти, докато Язон, с цел да пести гориво, престана да го следва по петите, убеден в завръщането на бягащия катер. Накрая, поел курс над повърхността, доктор Солвиц, ако, разбира се, това беше той, разви максимално възможната в тази атмосфера скорост. В извънредни ситуации вероятно би могъл и повече, но тогава корпусът би се нажежил и външните датчици на повечето прибори щяха да изгърмят или да се стопят, в резултат на което полетът би станал, меко казано, некомфортен. За щастие, до това не се стигна.

Сега летяха над морето и Язон постепенно скъсяваше дистанцията. Накрая той си спомни, че има нещо, което наричат радиовръзка. Без да си напряга много фантазията, за начало изпрати традиционното „SOS“ и много бързо получи доста оригинален отговор: „Сигналът е получен. Не мога да окажа помощ.“ „Ама че простак!“ — помисли си Язон и изпрати категорично нареждане за приземяване.

„Ти се приземявай в морето!“ — отвърна простакът.

Язон все повече се съмняваше, че това наистина е доктор Солвиц.

Стигнаха до отсрещния бряг. Язон повтори искането си и изобщо не бе удостоен с отговор. Това го вбеси и той реши да се издигне над беглеца, макар прекрасно да знаеше, че един летателен апарат сам не може да притисне друг към земята. Но този се държеше прекалено странно. Може пък и да му провърви.

Ядоса се обаче и оня от предния катер. Той стремително се насочи нагоре, толкова бързо, че на Язон му причерня пред очите само при мисълта за претоварванията, които би трябвало да понася пилотът. „Щом искаш нагоре, тогава нагоре — рече си Язон. — Трябва най-после да разгледам какво има над облаците.“ А над облаците се оказа интересно. Т.е. наглед нямаше нищо, но приборите като че полудяха. Всички индикатори и стрелки в един глас уверяваха Язон, че над главата му има земя. Те просто виеха — „Опасност! Тревога! Недопустимо бързо приземяване!“ По дяволите, какво приземяване?! Какво ставаше? Нали планетата е долу? До последния миг алтиметърът ясно показваше височината, а сега… Той се издигна още малко под непрекъснатия звън на различни индикатори, но внезапната безтегловност го изплаши наистина и той започна да се спуска обратно.