Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 210

Полетът мина съвсем нормално. Айзон успокоен бръщолевеше, без да млъква нито за секунда:

— Не чувствам никаква болка. Ни най-малка! Изобщо нищо не чувствам. Поразително. Помня това наше корабче. Чудесен звездолет, чудесен! Вярно, експериментален екземпляр, но много добър! Само дето не мога да си спомня как се управляваше. За какво например е това продълговато нещо с кука накрая? За какво? Не знам. Ти, Язон, как мислиш? Ей, Язон!

— Какво? А, ти на мен ли говориш, татко? Извинявай, бях се замислил.

— Защо е тука тази глупост?

— Не знам, татко, ние едва се оправяме във вашия „Овен“. Той наистина е костелив орех.

— Нищо, нищо, аз ще ви помогна, само да си спомня това, което знаех, и ще ви помогна. Ех, да бяхте намерили Нивела! Жалко, че така и не сте я срещнали, а имахме специална връзка, така че всеки можеше да се свърже с всекиго от всяка точка на Вселената, само да можех да си спомня как го правехме…

Язон отново престана да слуша брътвежите на баща си и се опита да се съсредоточи върху поведението на Фел. Арестантът седеше напълно неподвижно с притворени очи и ги наблюдаваше през тесния процеп на клепачите си, а може би просто дремеше.

Прелетяха през екрана без усложнения. И почти веднага се оказаха до широко отворените шлюзове на „Арго“. За момента бяха поверили пилотирането на канонерката на Гриф, нали му трябваше практика, и в най-отговорния момент младият пирянец се изхитри да направи грешка: при влизане в хангара той не взе предвид неравномерното разпределение на товара.

Кой знае защо, в този момент Язон си помисли за разказа на Мета, как за пръв път в детството си видяла старинна разглобяема кукла от дърво. „Хубава матрьошка се получи! Три звездолета един в друг, а в най-малкия — хората.“

Не можеше да знае, че след няколко секунди матрьошките ще станат една повече.

Гриф, забравил за наклона на корпуса на канонерката, не се напасна добре към отвора, закачи с оръдието страничната рамка и целият екипаж сериозно бе разтърсен. Никой не очакваше удар с такава сила в този спокоен момент, затова даже Кърк и Мета не можаха да реагират адекватно. Те бяха готови да контролират Фел за всякакви агресивни действия насочени към другите, но кой можеше да се сети, че трябва да го пази от самоубийство?

Главата на дремещия арестант се отметна назад по-рязко, отколкото можеше да се очаква. А вътрешните стени на „Овен“ бяха изпълнени от различни стърчащи детайли, ръчки, приборчета, джунджурийки. Тилът на Фел си избра подходяща цел — остра и твърда. Дупката, която се образува в черепа му, някога била наричана „травма, несъвместима с живота“. Някои съвременни лекари като Тека, например, биха се преборили с раната и по всяка вероятност биха му върнали живота. Но в следващите секунди здравето на ексдиктатора стана последна грижа.

Всички камери за външно наблюдение, навигационният комплекс, гравитометрите и магнитометрите, практически всички прибори едновременно полудяха. А когато показанията им се нормализираха, Язон изхвърча от „златното руно“ и се сблъска с Арчи и Стан. Кой се беше сетил пръв за случващото се, не бе важно — всички заговориха в един глас, но без да се прекъсват, а като че ли да се допълнят: