Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 208

„Да, приятелю мой Солвиц, днес актьорите ти сами си съчиняват реплики. Спектакълът със заглавие «Походът на аргонавтите за златното руно» пропада. Безобразно е провален!“

Айзон се хвърли в обятията на сина си буквално със сълзи на очите.

— Знаех си аз, знаех, че ти ще се върнеш, че и двамата ще се върнете, колко се радвам да ви видя, деца! — Той гледаше ту Язон, ту Мета. — Успя ли да намериш „Овен“?

— Разбира се, татко!

— И го докара тук?

— Не се съмнявай. Звездолетът е тук, зад тази броня. Сега ще те настаним в него и ще бъдеш спасен.

— О, колко съм щастлив, Язон. Този мерзавец, представяш ли си? — всеки ден измисляше нови истории за вашата гибел. Той много знае за съседните светове от кълбовидния звезден куп и винаги говори много убедително. Аз си давах сметка, че това е поредната лъжа, но все едно — не можех да не се притеснявам. Страшно се тормозех! Той ме подложи на безкрайна психологическа инквизиция. Има си някакъв специален канал за връзка с другите планети, а аз — само едностранния пси-предавател, който ти ми остави. Можех да ти пратя сигнал SOS, но не се реших и търпеливо чаках. Свикнах да чакам и да не вярвам на Фел. Нека сега с него се занимават хората на закона, въобще не искам да го погледна!

А Фел, от своя страна, гледаше нарочения си брат много странно, някак хитро и почти тържествуващо. Сигурно пак бе замислил някоя подлост. И за тази нова изненада белезниците явно никак не му пречеха. Язон не можа да измисли начин как по-сигурно да защити баща си. Да отведе гадния Фел далеч оттук? Да го изпрати в космоса? Може би просто да го разстреля на място без съд и присъда? Всичко това бяха някакви примитивни, негодни за нищо реакции, още повече, че задържаният престъпник не проявяваше никаква агресивност и изглеждаше напълно безопасен под непрекъснато наблюдение. Разбира се, заслужаваше да го прибере на „Арго“ и там, с най-съвременни средства, да се опита да изстиска от него нужната информация. Само че ще успеят ли да опазят двамата братя-крале да не се избият в кораба? Силни съмнения измъчваха Язон. Но други варианти, все едно, нямаше. Не му се правеше многочасово съвещание, още повече в присъствието на Бервик. Интуицията му подсказваше, че въпросът иска решение, и то незабавно! А най-големия играч в Галактиката беше свикнал да слуша интуицията си.

— В такъв случай, татко, повече нищо не ни задържа на тази планета. По-късно ти ще се върнеш обратно, ако поискаш, а сега… Виждам, че вашият жизнерадостен народ отново се събира на площада. Но, струва ми се, сега не е време да започваме пищен празник в чест на нашата победа. Да пием можем и на борда на „Арго“, а разходката по море и ловът нека отложим за друг път. Сега мисля, че ще е най-актуално да се заемем с твоето здраве и памет. Прав ли съм?