Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 212

Ант Скаландис

— Фел жив ли е? — равнодушно попита Мета.

— Да, но е в кома.

— Задълго?

— Не знам. Комата може да продължи години. Във всеки случай, от него не може да се очаква никаква информация. Ако научим нещо — значи много ни е провървяло, ако ли не, значи не. Дано Айзон си спомни. Тека пък смята, че е напълно възможно да направим прибор, който без помощта на хирургия ще компенсира влиянието на адския регулатор върху мозъка. Това е свързано с въпроса за амнезията — може да опитаме да разкрием нови слоеве от паметта, но сериозната операция най-добре да правим у дома, а не на „Арго“. Или поне на някоя друга цивилизована планета.

Бручо успя да направи комплимент на родния Пир доста елегантно и ненатрапчиво. Честно казано, Язон предпочиташе да предостави баща си на лекарите от „някоя друга цивилизована планета“. Но решаването на този въпрос бе още в бъдещето и той просто премълча.

— Най-общо казано — продължи Бручо, — смъртта на Фел не е случайност, а самоубийство, но по заповед отвън или, като друг вариант — предварително заложен в програмата на мисловния регулатор импулс, Фел беше прав, когато преди отлитането каза на Айзон, че неговата загуба на паметта не е обикновена амнезия. Той просто не знаеше, а и не е могъл да знае, каква е тя всъщност. Човек, който се намира под влияние на мощен външен фактор, по дефиниция не знае нищо за този фактор или знае точно толкова, колкото му е позволено. Айзон и Фел са се оказали превърнати в нещо като управляеми индивиди — не андроиди или киборги, а просто в роби. Многовековната практика показва, че човек може да бъде управляем само частично. Пълно подчиняване на волята му води към неизбежна смърт на интелекта, което прекрасно е разбирал хитрецът, зашил в главите им тези „таралежи“.

— Все едно, това е отвратително! — кипна Арчи.

— И още как — съгласи се Бручо спокойно, — но аз не довърших най-важното сведение за нашите техници: регулаторите на мисълта на определена честота са били в непрекъсната обратна връзка със силовите системи на „Овен“, а нали запечатаните в тази конструкция високи енергии генерират екрана първо около планетата, а сега и около „Арго“. Остава една голяма загадка: защо този екран не е изчезнал при отсъствието на „Овен“. Но така или иначе, приятели, Фел си е праснал главата в стената строго според инструкцията.

— И чия е била тази инструкция? — попита Мета, давайки си сметка, че въпросът й звучи риторично.

Затова и Бручо не отговори директно.

— Надявам се, че Тека ще излъже този малък, но хитър прибор за мозъчна компенсация и ще узнаем нещо ново за началото на цялата тази история.

Тека се справи със задачата си бързо — още привечер на същия ден. Което не можеше да се каже за групата на Стан, която се бореше с разгадаването на екрана. Също толкова безплодни се оказаха и усилията на Арчи, който се беше посветил на дешифрирането на програмите за управление на „Овен“. Така че в края на работния ден главен докладчик в каюткомпанията се оказа Айзон. Тека беше избръснал главата му и я беше украсил със специален шлем със стърчащи във всички страни антенки и две прозрачни тръбички, по които непрекъснато се подаваше овлажняващ електродите разтвор. Хитрото устройство хич не беше портативно.