Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 209

Айзон само кимаше с глава и непрекъснато се усмихваше. Той направо не можеше да говори от напиращите в душата му възторжени чувства.

— А къде е транспортът? — обърна се Язон към Бервик.

— Тук, наблизо. Какъв си решителен и импулсивен днес, Язон. Едно „здрасти“ не сме си казали.

— Здрасти, Ривърд. Извинете. Ние толкова често се чуваме в ефира, че не мога да си спомня колко пъти съм ви поздравявал днес — измъкна се Язон. — Още веднъж — извинете. Цайтнотът е абсолютен. Да изпратим този бивш крал на „Арго“ и да си поговорим както трябва с него!

— Смятате, че трябва веднага да се заемете с това? — попита Бервик със съмнение в гласа.

— Сигурен съм! Вие назначихте ли му заместник?

— Да — кратко отвърна Бервик.

— Прекрасно! Да стартираме. Не мога да позволя на баща ми да остане тук нито секунда повече.

Бервик погледа Язон, леко наклони глава и се усмихна само с очи. После се обърна към конвоя и изкомандва:

— Кръгом марш! Отведете обвиняемия Фел в нашия супербот и следвайте курса на „Арго“. Аз ще остана с Язон. Имаме за какво да си поговорим.

Последната фраза той произнесе за себе си, след като войниците вече бяха повели арестанта.

В този миг Фел конвулсивно извърна шия в посока към стоящите до десантния кораб и закрещя със страшен и пълен с отчаяние глас:

— Не! Не!!!

Войниците също спряха и се обърнаха. Бервик им кимна, с една дума, чакайте да видим, и равнодушно попита:

— Какво има?

— Не трябва да ме отвеждате от планетата с вашия супербот. Веднага ще умра. Също като Айзон. Само на „Овен“, само…

Неподправеният ужас, който се четеше в очите на Фел, ги накара да направят извода, че коварният владетел на Иолк не лъже. Изглежда, той наистина не искаше да умира, а и времето на наглите лъжи беше отминало. Така говореше и елементарната логика. Но можеше ли някой от тях — Язон с неговия гъвкав ум, или свръхопитния хилядолетник Бервик да се досетят колко далеч бяха от истината?

— Е, какво пък, без охраната ние напълно можем да се съберем дори в такова малко корабче — прецени Язон. — При това съм уверен, че Кърк и Мета могат да заменят четирима професионалисти от Космофлота на Лигата.

— Добре — съгласи се Бервик. — Но в такъв случай вашите приятели трябва да се свържат с белезници към задържания.

— Това задължително ли е? — усмихна се Кърк. — Моята ръка ще го държи по-здраво от вашите белезници. Искате ли да видите как ги късам с пръсти?

— Не искам — отвърна Бервик, който не страдаше от излишно любопитство. — Все пак ви моля да направите както искам.

— Не спори, Кърк — посъветва го Язон. — Има си ред.

— Добре де — въздъхна белокосият пирянец.

Бързо се качиха, да не кажем натъпкаха, в тясната кабина на триместното леко звездолетче, което бе оборудвано само с набързо монтирани и не докрай свързани прибори. Бяха шестима — Язон, Мета, Кърк, Фел, Айзон и Бервик. А в канонерката, предимно в пилотския отсек, се разположиха за всеки случай още десет човека. Останалите потеглиха към космоса с големия десантен катер.