Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 207

— А Солвиц не се ли наричаше? — усмихна се Арчи.

Но никой не сметна това за смешно.

— Фамилията Солвиц съм срещала в компютъра — каза Миди, — само че съм забравила къде.

— Постарай се да си спомниш — кой знае защо, шепнешком я помоли Язон.

Той смътно си спомняше едни тъмни маслинови очи и благородни елински черти, които бе мернал изпод розово-бялата качулка тогава в храма на Дзевесо.

— Върховният жрец е Солвиц — смело заяви Арчи.

— И ти говориш красиво — похвали го Язон. — Но не чух ли от тебе сравнително неотдавна, че Солвиц е изчезнал от нашата Вселена завинаги?

— Да, от мене — невъзмутимо се съгласи Арчи. — Само дето не съм твърдял, че Теодор Солвиц е едно-единствено лице. Помисли над това, Язон.

Последният предупредителен сигнал за настъпване на тридесеткратно претоварване ги завари доста далечко от предпазните кресла и Арчи с ужас си спомни, че Миди едва ли е готова за подобни изпитания.

Младият физик от Юктис сграбчи своята любима през кръста и я повлече на бегом, но не към креслата, а към специалните вани — за щастие „Арго“ беше оборудван и с такива прекрасни устройства за дилетанти.

Седемнадесета глава

Наложи се на Иолк да кацат и десантният катер, и канонерката едновременно. С катера летяха хората, а във втория успяха да наместят скъпоценния златен кожух на „Овен“ заедно с двигателя му. Инженерният екип начело със Стан успя по време на полета криво-ляво да сглоби звездолета, но пирянците не рискуваха да го пускат в самостоятелен полет. Кой знае? Планетата, разбира се, беше дива, но в светлината на последните разкрития тук можеше да се очаква какво ли не — от ракетноядрена атака до спонтанно пропадане в други светове през хиперпреходите-рванаври. Не бяха пропиляли толкова време и сили за този „златен кожух“, че да я изгубят в последния момент.

Но Иолк посрещна пришълците мирно, спокойно и дори приветливо. Местни роби и даже патриции паднаха на колене при вида на спускащите се от небето богове, яхнали звездна колесница — тук така бе прието отдавна. По традиция, създадена от Мета, употребиха централния площад пред двореца на Фел за космодрум. Домът на Айзон беше само на една крачка и Язон изпрати група избрани бойци да получат отговор на най-важния въпрос. В двореца не бързаха да влизат отначало. Принцът по рождение бе дошъл при баща си Айзон, не при някакъв мошеник на име Фел!

„Ако теб, Фел, както преди те интересува звездолетът «Овен», ще излезеш сам, не пращай охраната си. Някой тук май размахва кралската си гордост и настоява да му доставят Винторога за лично и безразделно владеене? Извинявай, Фел, ама по време на полета нещата се промениха и няма да има повече отстъпки…“

Язон репетираше наум предполагаемия разговор с Фел, но не му се наложи да говори нищо подобно. По време на полета се бяха променили много повече неща, отколкото можеха да си представят всички пирянци, седящи търпеливо в своя десантен катер в този момент, взети заедно.

Парадните порти на Иолкския дворец се разтвориха и на белите мраморни стъпала се появи… Не, не Фел, даже не Айзон (Айзон в този момент идеше откъм дома си в компанията на пирянските бойци), а многоуважаваният действителен член на всички секретни организации Ривърд Бервик. А след него, под недвусмислен конвой от четирима космонавти, облечени в синята форма на Космическия флот на Лигата, излезе господин Фел. С белезници.