Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 201

— Бързо, по-бързо!

Съвсем както преди няколко часа, когато бягаха през Арската гора. Язон беше готов да отдаде това поведение на момичето на обикновен остатъчен ефект от нервното напрежение през първото в живота й сражение. Наистина, тя самата не стреляше, но куршумите свистяха буквално над главата й.

Язон не й обръщаше особено внимание, докато Миди не рече:

— Той ще изпрати преследвачи.

— Ще преследва „Арго“? — не повярва на ушите си Язон. — Нашият древен земен линкор, усилен с най-нова техника, не може да бъде догонен. А и какъв смисъл има? За да нападнеш такава летяща планина от броня и оръжие, трябва да имаш ескадра модерни военни звездолети. Баща ти има ли такава?

— Ескадра може и да няма — тихо отвърна Миди, — но той има нещо, за което никой от нас няма и да се сети. Татко, заедно с Кобалт, е способен на ужасни неща. Вижте!

Те седяха пред обзорния екран. Внезапно появилата се върху него точка започна да нараства със скоростта на нощен кошмар.

— Това снаряд ли е? — попита Язон.

— Не — каза Миди, присвила очи, — това е суперботът на Фаетон.

— Искаш да кажеш, че той седи в него? Но той се движи с ускорение… — Язон направи справка с приборите. — С ускорение сто и петнадесет „g“! За човек това е невъзможно!

— Той не е човек! — прошепна Миди, обхваната от някакъв мистичен ужас.

— Клиф! — извика Язон в интеркома.

— Държа го на прицел — спокойно отвърна младият пирянец. — За по-сигурно ще го пусна по-близо.

— Стреляйте! — ненадейно почти изпищя Миди.

Дали рефлективно реагира на неуставната заповед или тя съвпадна с пресметнатия миг, но Клиф прати в преследвача доста внушителен заряд.

Суперботът се разлетя на парчета. Но после стана нещо непредвидено. Парчетата от бързоходното корабче се изгубиха между звездите, докато самият Фаетон продължаваше да ги настига с голямо ускорение. Точно така — самият Фаетон. Царският син летеше в пространството без всякакъв скафандър и тъмно кестенявите му коси се вееха в междузвездния вакуум като от вятър. Това абсолютно сюрреалистично зрелище хипнотизира дори привикналите към всичко пирянци. Още секунда забавяне и можеше да се случи непоправимото.

— Още веднъж! Стреляйте още веднъж! — отчаяно извика Миди.

Клиф даде залп.

После, при забавяне на кадъра ясно се видя, че тялото на Фаетон не изгоря, а се разпадна на множество зелено-кафяви късчета.

Нещо подобно вече бяха виждали. Ами да, да! Белите Птици на Отмъщението! Крила с пера в дълбокия космос и кафяво-зелени петна по скалите от метеоритния пояс…

А, ето го и самият пояс. На една ръка разстояние.

— Значи, Фаетон е киборг — произнесе Язон на глас.

— Да — каза Миди. — Фаетон е най-съвършеният киборг, създаван някога от човешка ръка. Но аз научих това съвсем неотдавна. Вчера тъкмо исках да говоря с татко. Помниш ли, че буквално нахълтах в покоите му, а той в този момент говореше с тебе? Слава богу, че не успях да проведа този разговор! Ако бяхте дошли един ден по-късно, кой знае как щяха да се развият нещата… Сега смятам, че той най-после ще спре преследването.