Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 193

— Благодаря — прошепна Язон още веднъж. — Никога няма да забравя твоята помощ.

Миди мълчаливо гледаше своя чуждопланетен герой с искрящи от сълзи очи. Бъдещата лъжа ли предвиждаше или преживяваше предателството си към родната планета? А дали не я измъчваше елементарна ревност заради разкошната блондинка, долетялата заедно с Язон? Така или иначе звездният скитник, почетен пирянски гражданин и принц на Иолк по рождение, Язон дин Алт изпита болезнено съчувствие и нежност към крехката брюнетка, която му спасяваше живота от чисто сърце. Направи крачка към нея, взе я в обятията си, без нито за секунда да забравя за Мета, и я целуна, като си представяше, че целува своята любима валкирия.

Не трябваше да прави това. Целувката беше прекалено дълга. Язон скоро усети, че към тялото му не се притиска Мета, а му става все по-приятно. Засрами се и го заболя, беше и сладко, и разтърсващо, и страшно… Нима той също се влюбваше? Само това липсва!

Той я откъсна от себе си и, взрян в горящите й от радост очи, каза сурово:

— Сбогом. Никога няма да забравя помощта ти.

— Довиждане — поправи го Миди, като го ослепи с белозъбата си усмивка. — Ще се срещнем утре. Тук, по същото време. Всичко ще бъде прекрасно, но… Предстои ти също така да вземеш окроткави от вълшебната Арска гора, а това също няма да успееш да направиш без мен. Довиждане, Язон!…

След като излезе на улицата и конвулсивно вдиша нощната прохлада, напоена с аромати на цветя и море, Язон механично напипа в джоба си пакета, стисна цигара в зъбите си и дълго търси из джобовете си запалка.

Ръцете му не трепереха, но извършваха доста излишни движения.

— Мета, дай огънче!

Намери от кого да иска!

— На̀! — отмъстително се усмихна Мета. — Да пушиш, значи да вредиш на здравето си! И ако утре на бойното поле започнеш да правиш такива красиви движения, едва ли ще получиш нещо друго, освен куршуми и напалм.

— Напразно се сърдиш — успокои я Язон, — това момиче в храма ми даде оръжието на победата, а не някакво си елементарно съблазняване. Така че, утре всичко ще мине добре. Сложното ще бъде след това — ето за какво трябва да мислим.

Той най-накрая намери запалка — спомни си за стандартния лазер в пръстена и жадно дръпна от тютюна.

Мета даже не го погледна и до самия хотел вървяха един до друг, без да си кажат и дума.

Петнадесета глава

Дадоха му цял чувал технозародиши. Истински чувал от зебло, предвиден за поне петдесет килограма картофи или моркови. У дома, на Саанд, Язон неведнъж през есента бе събирал реколтата в подобна торба. Драконовите зъби, всеки от които голям колкото желъд или яйце на дребна птица, бяха значително по-тежки от картофите, така че му сипаха по-малко от половин чувал. Но все пак количеството бъдещи воини със сигурност надхвърляте не само десетки, а няколко стотици.