Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 146

— Не помня — въздъхна Айзон. — Там е работата, че не помня. Проклетият Фел направи нещо ужасно с паметта ми. Изглежда е успял напълно да изтрие оттам някои много важни неща. И днес със сигурност си спомням само едно. Тази планета няма връзка с външния свят. От известно време даже не може да бъде забелязана от космоса. Разбираш ли, той я е направил планета-невидимка. Някакъв загадъчен екран в стратосферата не пропуска електромагнитни лъчи. Престанаха да ни посещават чужди звездолети. Не приемаме предавания по галактическата транслация и нищо не знаем за другите светове. Нямаме собствен космически транспорт. Собствена пси-връзка също. А онази хиперпространствена дупка, през която си пристигнал, се отваря крайно рядко и непредвидимо. Някои успяха да избягат през нея. Аз пък продължавам да влача жалко съществувание тук. Пълна безнадеждност. Пълна, Язон, пълна. Никаква връзка с Вселената. И абсолютно всевластие на диктатора. Спомням си, че не съм се родил тук, но не мога да възстановя в паметта си какъв съм бил по-рано. Ами ако никога не успея да си спомня? Освен ако медицината на високоразвитите страни… Но как да се доберем до тях? Ако можехме да предадем в космоса простичък сигнал „SOS“…

— Татко, аз имам пси-предавател. Струва ми се, ти каза, че през екрана не минават само електромагнитните сигнали.

— Разбира се! — оживи се бащата. — Разбира се! Нали Фел непрекъснато предава на някого информация. Как иначе! На него му трябва връзка с външния свят. Отдавна се досетих, че Фел също не е местен, очевидно ние заедно сме долетели преди сто години…

О, високи звезди! Каква словоохотливост! Способен е да си приказва до самохипноза. И до разума му така и не стигна най-важното.

— Татко, аз имам пси-предавател — повтори Язон. — Тук, в мен е! Сега ще го включа.

Айзон застина и мълчаливо се взря в отдавна забравената плоска кутийка с кръгло огледално прозорче в средата.

Язон устоя на изкушението да изпрати в ефира стандартното съобщение за „до всички“. Знае ли се кой ще получи тоя сигнал? И предпочете да извика лично Мета с условния код, който знаеха само те двамата. Ако неговата бойна другарка не се носеше в този момент насам в кривопространството, тя щеше да приеме сигнала, колкото и да е далече. Ако пък в този момент е именно там, в далечината, какво пък, ще почакаме. Колкото и да пресичаш Галактиката по диагонал, все рано или късно все трябва да изплуваш край някоя планетка.

— А джъмп-предавател нямаш ли? — неочаквано попита Айзон, който, изглежда, бе успял да помисли за същото.

— Не, татко, техниката не е отишла така далеч. За джъмп-режима се иска много по-голяма енергия. Само с джобни атомни батерийки не става…

Предавателят тихо изписка, съобщавайки че работи, но отговор засега не идваше. И докато убиваше минутите на очакване (Защо ли пък реши, че са минути? Ами ако са часове или дни? Нима не стават и такива работи?), Язон попита: