Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 147

— Татко, защо когато се появих в двореца, Фел така се пулеше в моя бос крак, като че ли е някакъв огромен паяк?

— Знам — изхъмка Айзон. — Как да не знам! Преди много години оракулът предсказа на Фел, че бедата и смъртта му ще дойдат от някакъв човек, слязъл от планината Иолк само с един сандал.

— Оракул? — реши да уточни Язон.

— Тук наричат оракули пророците, предсказващи бъдещето… — Айзон още веднъж изхъмка. — Сега си давам сметка, че и този оракул съвсем не е бил обикновен. Май и той трябва да е бил паднал от другия край на Галактиката през черната дупка като Хирон…

И в този момент се разнесе гласът на Мета:

— Язон, къде си, Язон! Аз съм на орбита над обекта, откъдето идва сигналът ти. Това ли е планетата Иолк?

— Да, Мета, този свят се нарича Иолк. Фиксирай курса по нашия сигнал, сега ще дам по-остър лъч, хвани половин градус встрани и кацай в океана. Чуваш ли ме?

— Чувам. Но не те виждам. Въобще не виждам никаква планета. Не я засичат приборите, само гравитометъра.

— Всичко е нормално, Мета. Прави, каквото ти казах. Влез в атмосферата и веднага ще видиш всичко…

— Добре. Поемам курса. Край на връзката.

— Ха така — Айзон с нетърпение потри ръце. — Сега ние ще можем да му диктуваме условията.

— Не се разпалвай, татко, дай първо да се ориентираме във всичко.

— Сигурно си прав, синко, сигурно си прав… Ей, какво е това? Дай да опитам, сто години не съм пушил.

Смачканият пакет „Стожари“ беше още един компонент от неприкосновения запас на Язон.

След като запалиха и двамата, застанаха до прозореца и загледаха как съвсем наблизо се спуска искрящият с топъл титанов блясък купол на „Темучин“. Спускаше се тихо, тихо, без даже да вдига пръски. Страстната, неукротима, яростна Мета можеше понякога да бъде нежна и внимателна.

— Коя е тя? — попита Айзон.

— Моята годеница — с удоволствие отвърна Язон, този път без колебание.

Седма глава

Когато босата пета на Язон изчезна в мрака на рванавра, отнасяйки последното късче от тази загадъчна субстанция, Мета едва не откъсна главата на нещастния Гваханофабр. Мъдрецът хриптеше и бясно въртеше очи — думите не можеха да преминат през стоманената хватка на пръстите на пирянката, краката му отчаяно ритаха на сантиметри над пода на пещерата. И едва когато извитата му ръка измъкна от гънките на дрипите някакъв тайнствено светещ кристал, нещо прищрака в главата на Мета. Тя съобрази, че ако някой може да й помогне да върне Язон, то това е именно този нещастник. И значи е рано да му извива врата.

Кристалът се оказа природен детектор на кривопространство, предупреждаващ за активизиране на място, където ще се отвори хиперпространствен преход. Мъдрецът беше готов да й подари тази играчка, а след като окончателно дойде на себе си, обясни, че Язон е попаднал именно на планетата Иолк и никакви ужасни опасности там не го заплашват, и че това въобще е голям късмет — да се промъкне през рванавра в последните секунди на функционирането му! А заедно, така или иначе, нямаше да успеят. Със сигурност нямаше да успеят. Така че сега на уважаемата Мета не й остава нищо друго, освен да догонва любимия си по обикновения начин.