Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 126

Язон не счете за нужно да се задълбочава в героичните времена на Саанд (сега му харесваше така да нарича родната си планета. Ами ако пък именно този Сергей Андреев е станал после Саанд?). Въпросният исторически период се е характеризирал с безкрайни войни, а последователното идване на власт на крале, президенти и някакви подозрителни генерални секретари предизвикваше силни съмнения в достоверността на източниците. Язон прелисти цялото това хилядолетно безумие и реши да се спре по-подробно само на момента, когато се е появил на бял свят. Тук се оказа, че рождената му дата не беше записана никъде. Бе спомената някак приблизително, плюс-минус две години! Виж ти! Впрочем, на какво се чуди. Той просто е отвикнал от родните обичаи през дългите години на космически скиталчества.

Саанд вече векове наред се радва на спокоен фермерски живот, който тече плавно, и съсловието, към което принадлежи Язон, не се интересува от свързани с категорията време понятия. Какво значение има колко лета и колко зими обработваш земята и отглеждаш добитъка? Важното е децата ти да са сити и да отгледат внуци, пък те да се учат на дядовите традиции и да не нарушават никакви закони. А главният закон на тази планета от край време е един — да не си пъхаш носа в живота на другите.

Цялото население се делеше на четири съсловия: аристократи, военни, фермери и мъдреци. Висшите ползваха услугите на по-низшите, без практически да дават каквото и да било от себе си. По традиция беше така, и законът се спазваше свято. А последното, най-презираното съсловие бе това на мъдреците, които бяха считани едва ли не за отпадък на човешкия род. Едни говореха за генетична мутация, други — за обикновена заразна болест от типа на проказата, но така или иначе всяка мисъл за общуване с тях беше отвратителна както за фермера, така и за аристократа. Мъдреците живееха в пълна изолация из горите и пещерите.

Бащата и майката на Язон го научиха на много полезни в практиката неща, но старателно го пазеха от знания (според закона). Чак на петнайсетгодишна възраст той се изхитри да открадне от аристократите своята първа книга и се научи да чете от нея. С това започна всичко. Той и отпреди бе чувал, че в Галактиката има други обитаеми планети, но сега вече знаете, че те наистина са други. Разболя се от копнеж да избяга в космоса. Независимо къде. Само да е по-далеч от тази меча бърлога.

Успя да избяга след три години, ако за начало се брои моментът, в който се роди мечтата. Но за да избяга, трябваше да наруши всички мислими закони: да излъже и да захвърли на произвола на съдбата старите си родители и по-малките си братя и сестри; да зашемети един военен с яка фермерска сопа, за да му вземе пистолета; представител на аристокрацията да зашемети с дръжката на този пистолет, за да може да се преоблече в най-престижния костюм, благодарение на който успя да проникне в заминаващ кораб на Лигата на Световете, а не на някоя местна совалка; и в края на краищата, за да свърже всичко това по най-добрия начин, Язон трябваше да наруши още един, може би най-непоклатимия от законите — той поговори с един мъдрец.