Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 123

Пришълецът отметна назад херметичния шлем, откопча металопластмасовата ръкавица и със старинен жест, приет на повечето планети, подаде откритата си длан за ръкуване. Язон не можа веднага да познае обраслото с брада лице на приятеля си от детските игри — своя млечен брат. За последен път се бяха виждали на планетата Стовер преди двайсет години.

— Екшен! — извика Язон.

— Що, не приличам ли на себе си? — усмихна се посетителят. — Е, здравей.

И веднага премина към същественото:

— Мария, майка ни, ме изпрати да ти съобщя, че умира и преди смъртта си иска да те види, Язон. Затова дойдох. Надявам се, няма да я разочароваш?

— Не, Екшен. Няма да я разочаровам. Разбира се, тръгвам с теб.

Кърк и Рес вече бяха дошли и Язон виновно се огледа при последните си думи. Кърк мълчаливо кимна за разрешение при този внезапен поврат на събитията. („Лети, Язон. Кой би ти попречил?“) Но при това беловласият гигант мислеше най-вече за Пир. А Язон мислеше за нещо свое, съвсем забравил за Света на Смъртта.

„Ето ти! Още едно непредвидено събитие! Всичко наведнъж. Значи така трябва. Ще се наложи да започна пътешествието си към центъра на Галактиката от най-крайната цивилизация на затънтената планетка Поргорсторсаанд. Странно име, но това е планетата на моето детство.“

Досега Язон никога не бе пожелавал да се върне там. А сега изведнъж усети, че иска това.

— Ще летя с теб — заяви Мета на сутринта. — Казах ли, че повече няма да те оставя? Казах. А аз не хвърлям думите си на вятъра.

— А кракът ти как е?

— Ще ми мине по пътя.

— Мета, недей. Скоро ще се върна. И тогава ще полетим заедно. А това е… нещо съвсем друго.

— Не, същото е. Щом ще летим, да летим заедно, където трябва.

— Не разбирам защо. Смятах да взема твоя лек крайцер „Темучин“, за да се върна по-бързо…

— Не — каза Мета. — Ще летим на „Арго“!

— На „Арго“? — учуди се Язон. — Двамата с това чудовище?

— Чувствам, че така трябва, Язон! Повярвай на моята интуиция.

Но той не повярва.

— Стоп — каза Язон. — След всичко, което се случи с нас, се отнасям с голямо уважение към твоя усет. Но в този случай, Мета, той те лъже.

Мета начаса се стегна. За секунди пирянката надделява над любещата жена: май се опитваха да я оскърбят? Пистолетът вече бе в дланта й.

— Мета — Язон нежно я хвана за ръката, рискувайки да му бъде приложена болезнена хватка или нещо подобно. — Не исках да кажа, че ти грешиш напълно. Просто малко пришпорваш събитията. Към центъра на Галактиката наистина ще трябва да летим на „Арго“. С целия му екипаж. Но сега, когато обстановката е толкова е неспокойна, не можем да оставим пирянците без най-мощния им линкор. Нима си престанала да мислиш за родната планета?

Мета го погледна замислено, като че се идваше на себе си от някаква халюцинация.

— Ти си прав, Язон. Ще летим на „Темучин“.

Трета глава

„Поргорсторсаанд е третата планета в системата Алфа от Слон, жълто джудже от спектрален клас G2. Съдържанието на кислород в атмосферата, съставена предимно от азот, е деветнадесет и осем десети от процента, океаните заемат три четвърти от повърхността, ъгълът на наклона на оста към плоскостта на еклиптиката е двадесет и три градуса и двадесет и пет минути…“ Язон четеше тази справка и не можеше да се начуди. Как така не беше забелязал, че неговата родна планета е една от най-земеподобните в цялата Галактика? От любопитство започна да сравнява другите цифри и се убеди, че разминаването почти навсякъде е не повече от един-два процента, а ъгълът на наклона на оста съвпада с точност до минута. Затова и климатичните пояси на Поргор бяха разположени аналогично на земните, т.е. бяха каквито са били в зората на цивилизацията.