Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 114

А Фрайкс и Хела достигнали близката планета и направили принудително кацане. Винторог, разбира се бил обучен от Нивела, т.е. програмиран за дълъг и известен само на нея маршрут, но се оказал също така и много послушен звяр. Трябвало само Хела да дръпне стърчащата между ребрата му ръчка и златно светещото тяло се втурнало надолу. А там се простирала безкрайната водна повърхност на планетата Дарданела. Хела никога преди не била виждала такъв огромен океан — той покривал цялата планета. А на своята планета девойката много обичала да се къпе в морето и отлично плувала. „Искам да се изкъпя!“ — закапризничила тя. Любещият брат не посмял да й се противопостави. Той самият не влязъл във водата, защото се страхувал, макар че никаква опасност не се виждала. Някакво тревожно предчувствие го изпълвало през цялото време докато се любувал на красивото тяло на сестра си, плискаща се в топлите води на Дарданела. И предчувствието не излъгало младия орхоменец. От тъмносините дълбини изплували изумрудно-зелени весели красавици, които така увлекли орхоменската наследница с игри и разговори, че тя не поискала да се върне.

А брат й не бил особено против. Той сам не знаел къде лети. Няма да се връща в Орхомен я! Майка си бил загубил отдавна. Баща и народ — наскоро, и то при чудовищни обстоятелства. А сега било дошло време да загуби и сестра си. Значи такова било желанието на боговете. „Трябва да приемаме съдбата си покорно, без да обръщаме глава към миналото, и да гледаме само напред.“ Така учели древните.

„Прощавай, Хела!“ — извикал Фрайкс и заповядал на „Ослепителният Винторог“ да излети в небето.

Крайна точка на пътуването му станала планетата Егриси, където управлявал цар със странното тройно име Исак Даниил Иот или накратко И. Д. Иот, добър познат на Нивела, но на Фрайкс той се сторил съвсем луд. Наричал себе си слънцелик и въобще считал себе си за син на самото слънце, т.е. на местното светило. За щастие в ежедневието Иот се оказал добродушен старец, приласкал Фрайкс, нахранил го и го облякъл. Не минало и месец когато го оженил за най-хубавата си дъщеря — Галка. Но заповядал да затворят Винторог. Едва сега Фрайкс започнал да разбира, че Ослепителния, който със своята златна кожа приличал на орхоменски хипопотам със спирално засукани бивни, не е никакъв звяр, а все пак машина. Но окончателно всичко се изяснило, когато всички вътрешности на Винторог били извадени и разпръснати според нуждите на други механизми в името на великия Дзевесо — кометоборец и съкрушител на кривопространството. А златната кожа на машината, или както я наричали тук — черупката, като изключителна ценност отнесли в една чимширена гора, заобиколили с два реда бодлива тел, а между тях пуснали да тича ден и нощ свиреп огнедишащ дракон.

Иот, чието истинско име било Сулели („глупав“ по егрисиански, и той се срамувал от името си), направил Фрайкс не само свой поданик, но и свой роднина. На техните отношения можели да завидят всеки тъст и зет, но Фрайкс не можел да се освободи от усещането, че даже неговата любима Галка (която също била кръстена другояче — Халхи — преведено от егрисиански „народ“), та даже неговата любима жена е много по-силно привързана не към Фрайкс, а към донеслия го тук Ослепителен Винторог, по-точно към неговата златна кожа, която била в непонятна магическа връзка с родителите на Фрайкс, както с баща му Ахамант, син на Еол, така и с майка му Нивела, неизвестно чия дъщеря, дошла незнам откъде и изчезнала пак натам. По-късно преуспелият в много изкуства и науки, разпространени на Егриси, Фрайкс веднъж събрал смелост и отправил тайна шифрограма в необятния космос. Изпратил я, без да знае къде, но случайно попаднал на честотата за специална връзка.