Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 101

Мислите на Язон започнаха да се объркват. След това претоварването спря, защото катерите набраха пределната възможна скорост (точно така — не пределно допустимата, а пределно възможната). Половината външни сензори вече бяха изгорели, втората половина тихо се топеше и размазваше по корпуса. Оставаше само да се надяват, че лейко-сапфиреният калпак в молибденова рамка няма да се завари за корпуса и универсалните катери няма да се превърнат в летящи ковчези за пилотите.

Но Мета, въпреки безразсъдната си храброст, явно беше предвидила подобна опасност, така че нажежените полусфери благополучно се отвориха, а зачервената стомана на корпусите можаха да преодолеят благодарение на ръкавиците на добре изолираните фирмени скафандри от „системата на Солвиц“. Хубави скафандри.

„Благодаря ти, безумно старо докторче, ти беше прекалено добър към нас — мислено се прости Язон със Солвиц. — Благодаря за всичко. Но там, в космоса без твоите грижи ще ни бъде все пак по-приятно.“

Те бягаха към най-близкия светещ купол и Мета тъкмо вдигаше ръка с дистанционния пулт с намерение да отвори вратата към свръхсекретния резервен вакуумен шлюз, когато иззад гърба им нещо проблясна и два куршума дум-дум удариха в стената, оставяйки две дълбоки дупки. Мета, падайки, натисна нужния бутон, вратата се дръпна встрани. В тези секунди вероятно пирянката успя да се преобърне и да открие огън — засега без да се цели, в посоката, откъдето дойдоха изстрелите. Разбира се, нямаше попадения. Язон подкрепи Мета и повтори всичките й действия само с миг закъснение. Със същия нулев резултат.

Ех, прибързано беше да се прощава със Солвиц! Безумният учен все пак ги настигна: или бяха почивали прекалено много, или Мета въобще се беше объркала в тайнствените си сметки. Но едно беше ясно — старчето Теди възнамеряваше да ги задържи. И както показа практиката — на всяка цена! С тях като живи той вече си беше поиграл, смяташе да се поразвлече с труповете им — да си направи от Язон и Мета хомункулуси или зомбита. Интересна задача, достойна за велик изобретател. Но виж, да стреля през всичките хиляди години Солвиц не се беше научил. Сега, когато всички залегнаха, безсмъртният психар можеше да загуби. Защото почетните гости на астероида вече знаеха, че докторът не може да възстановява мигновено тялото си и затова му трябват поне няколко минути. Само че… Какво говореше Мета за временния изход, който ще се затвори, ако закъснеят? А да се атакува е рисковано, пък и няма време! Пак ли провал?

Всички тези мисли като вихър прелетяха през главата на Язон за части от секундата, докато Солвиц скрит зад обгорелите катери, продължаваше да стреля, а вратата продължаваше да се отваря.

Следващият изстрел се раздаде именно оттам. А веднага след това се чу силният сърцераздирателен вик на доктор Солвиц. В рамката на вратата стоеше Кърк с димящ пистолет в ръка, на тридесет метра лежеше Солвиц, впил сгърчени пръсти в разкъсания си гръден кош. Беше жив, разбира се, но в огромната рана се виждаше не жълто или зелено желе, а натурална кървава каша от кости, мускули и вътрешности.