Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 102

— Защо стреля по нас, Теди? — зададе своя първи въпрос притичалият Язон.

— Не си отивайте, господа, моля ви, много съм зле… — изхриптя Солвиц, без да отговаря на въпроса.

Язон неволно направи крачка към него.

— Назад! — извика ужасено Мета. — Той отново ще те излъже. Трябва да бързаме!

— Този тип искаше да ви убие ли? — делово се осведоми Кърк.

— Да — отвърна кратко Мета, за да не се впуска в подробности. — Благодаря ти, Кърк. Но сега… да бягаме по-бързо. Колкото се може по-бързо! Или ще останем тук за дълго, повярвайте ми!

Тя вече държеше Язон за ръка като непослушно дете. Но непослушните деца явно бяха повече. Стан и особено Арчи поглеждаха към нея със съмнение. И изглежда не бързаха за никъде.

— Къде е Троу? — попита най-сетне Кърк.

— Троу го няма вече — отряза Мета бързо, отново без желание за подробности. — Ние трябва да се измъкнем през направения от вас люк и то веднага, разбирате ли?! — изкрещя отчаяно Мета.

— Защо? — учуди се Стан.

Но този въпрос беше последен. Живият мъртвец доктор Солвиц с изсипващи се в движение вътрешности скочи, сграбчи пистолета си и се опита отново да открие огън по цялата компания. Кърк стреля и ръката на нападателя отхвръкна. Нови аргументи никой не поиска. Петимата пъргаво скочиха във вакуумния шлюз. Вече бяха изрязали повторно израстналата многослойна броня и се качваха в десантния катер, когато от отвора бавно започна да се измъква познатият хищен черен език.

— И това дочакахме! — сърдито промърмори Мета и даде такъв старт, какъвто само тя умееше.

Язон вече не се оплакваше от нищо, само Арчи изстена от рязката болка на претоварването.

— Науката иска жертви — язвително каза Кърк.

Откъде пък знаеше той тази поговорка? От кой друг, ако не от Язон…

А в екраните за заден обзор отчетливо се наблюдаваха траекториите на всички мислими и немислими заряди и снаряди, които Кърк с наслада изсипваше върху черната аморфна гадост. Накрая прекратиха обстрела и остана само облак течен хелий, който покри пламтящата яма.

Двадесет и втора глава

Ривърд Бервик излезе да посрещне завърналите се от астероида и по традициите на бог знае какви светове и времена отначало ниско се поклони, притиснал ръка към гърдите си, след това я подаде на Язон:

— Приемете моите най-големи благодарности, Язон дин Алт, много се радвам да ви видя цял и невредим. Благодаря и на вас, Мета. Скърбя за вашия загинал приятел и смея да се надявам, че главният етап на тази операция вече е отминал.

С това официалната част на приветствието явно свърши, защото пълномощният член на Съвета на Консорциума засече, даже леко се смути и с несвойствен за него стил помоли Язон да дойде в неговата, на Бервик, лична каюта, за спешен разговор на четири очи. Кърк не възрази против това с нито един жест, с нито една дума. Даже обратното — даде разпореждане на всички да не безпокоят високите договарящи се страни. Именно така високопарно-дипломатически се изрази той, с което удивително леко призна ролята на първа цигулка в техния пирянски оркестър на един непирянец, макар и изтъкнат. И Язон, който напираше да сподели своите открития по най-демократичен начин пред цялото почтено събрание, трябваше строго по военному да докладва за всичко непосредствено пред висшестоящия началник. Не, даже не по военному — върху последния епизод по-скоро беше ударен печатът на „мания за шпионаж“, някакъв суперагент конфиденциално предава информация на „центъра“.