Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 103

А нивото на конфиденциалност наистина порази Язон. Той също никога преди не беше виждал толкова съвършена апаратура за защита от подслушване и наблюдение. Затова даже в началото на разговора се чувстваше неуютно, макар че доста ясно изложи най-важното, което бе успял да научи за Солвиц.

А Бервик благоразумно запази ответната информация за своята причастност към Специалния корпус за по-късно и започна от най-важното — от тайното общество на безсмъртните „Гарантите на Стабилността“.

— Искате да кажете — проумя най-после Язон, след като търпеливо изслуша кратката история на въпроса, — че моето лично безсмъртие и всички практически знания за изобретената от Солвиц ваксина не могат да ми принадлежат напълно?

— Точно така, Язон. Аз добре знам, че вие сте, може би, най-своенравният човек в Галактиката и едва ли ще искате да работите за която и да било организация, още повече пък, по принуда. Затова ви извиках тук буквално без да ви дам възможност да си поемете дъх. Опасността от неконтролируемо разпространение на информацията за някои неща, като безсмъртието например, е особено голяма. Нямам право да ви заповядвам, но мога да ви помоля и се надявам, силно се надявам, да срещна разбиране. По същество почти всеки безсмъртен във всички времена е имал възможност да подари ваксината на човечеството, или като минимум да разгласи за нейното съществуване в цялата Галактика. Някои така и правеха. Но това винаги завършваше печално. Не върви, знаете ли, да се противопоставяте на такива организации като „Стопани на Вселената“, „Гаранти на Стабилността“, Специалния Корпус на Лигата на Световете. Разбира се, в нашия безкраен космос се срещат и личности от особен мащаб, но ако вземем за пример самия доктор Солвиц, който противопостави себе си на абсолютно всички, то този пример е по-скоро отрицателен, нали?

— Абсолютно съм съгласен — кимна Язон. — Напразно хабите за мен толкова думи, Бервик. Аз, разбира се, съм прочут със своето не особено уважително отношение към отделни закони на отделни планети, а също така и с екстравагантните си в известен смисъл възгледи за общоприетия морал, но никога не съм се придържал към екстремистки идеи, никога не съм призовавал към масово унищожаване на хора или на цели култури и цивилизации. И накрая — забележете, това е много важно — никога не съм се стремил към власт, даже само на една планета. Затова не съм конкурент на вашето тайно дружество, нито пък съм някой безумен бунтар-самотник. В този момент много повече ме тревожи съдбата на родната планета след това, което ми разказа Кърк по пътя за насам.