Читать «Свят на смъртта 4» онлайн - страница 99

— Как мислите, Арчи, тази врата ще се отвори ли? — реши да се посъветва Кърк със съобразителния астрофизик.

— Кърк, вече знам, че двама пирянци могат да разбият всяка врата — усмихна се Арчи. — Но дайте за разнообразие да пробваме като вежливи люде.

Вратата, естествено, не пожела да се отвори. Даже след като Кърк опита. Не грубо, а с дръжката.

— Според мен вежливите люде отначало чукат или звънят. Да виждате някъде тук звънче? — язвително се обади Стан.

— Звънче няма — сериозно му отвърна Арчи, — но като за начало това копче, мисля, че ще свърши работа.

— Стой, не пипай! — властно го спря Кърк. — Никога не бързай с разни непознати бутони. С вас, учените, е като с децата — само неприятности. На Пир от шест годишни вече знаят — първо разбери, след това пипай.

— Момчета! — неочаквано изпъшка Стан. — Стойте момчета! Внимание!

Той като хипнотизиран гледаше дисплея на постоянно включения пси-приемник и светкавично обработваше показанията на прибора:

— Много мощен, много близък сигнал! Надежда, тревога, отчаяние, радост — страшна смесица от емоции. Да пратим модулиран сигнал с нашия код? Ако това са те?

— Не, Стан, сега трябва да изкъртим тази врата — заяви Кърк. — Хич не ми харесват емоциите оттатък, още повече, ако са на нашите хора. Няма време за разговори. Ха помогни ми, де! Давай, приятел!

Дръжката се откърти лесно, но вратата се оказа солидна, правена за векове. И тогава Арчи в суматохата все пак се изхитри да натисне любимото си копче. Незабавно се разврещя аварийна сирена — отвратително тънко и силно.

— Извинявайте, приятели — разпери ръце невъзмутимият астрофизик, като се опитваше да надвика механичния вой. — Мислех, че е като в асансьор.

— А аз мисля — още по-високо извика Кърк, — че напразно те взехме със себе си.

И той за пореден път удари с целия си могъщ торс бронираната врата. Лицето му се беше наляло с кръв не толкова от напъна, колкото от ярост.

Арчи се опитваше да достигне до разума на освирепелия гигант. Защото даже Стан беше разбрал, че вратата не трябва да се избива, а да се среже с лазер. Но, за съжаление, или за щастие, нямаше още такава сила, която да спре атакуващия Кърк Пир.

— Махай се оттук, Арчи — ревеше той като ранен звяр, като едва ли си представяше къде изпраща младия юктисанец.

И може би, поради липса на други цели, той, в края на краищата, щеше да застреля нещастния астрофизик, но в най-ужасния момент сирената неочаквано спря и в надвисналата тишина отчетливо се чу бръмченето на отваряща се врата.

Двадесет и първа глава

Високоскоростният асансьор изнесе Мета и Язон в малката прозрачна кабинка на същата повърхност на планетата Солвиц, където зеленееха гори, плискаше се море, течаха реки, в степите препускаха неистинските конници на неистинския Темучин, а в храстите пълзяха неистински пирянски твари. По пътя към тази промеждутъчна повърхност, те, разбира се, минаха през още един хронопреход. Почивката се оказа малка даже за Мета, а Язон се сгърчи така ужасно, че едва дишаше и буквално изпълзя на свобода пред стъклената врата, вкопчен в нея с отпаднали пръсти.