Читать «Свещената Крипта» онлайн - страница 10

Фернандес отново извади телефона си и набра номера, на който се беше обадил най-напред. Отговорът се чуваше неясно, заради големите смущения.

- До две минути сме там, но от УВД издадоха предупреждение, че сме се отклонили от курса.

- Почти сме готови - каза Фернандес. - Просто следвайте плана. - Той прекъсна връзката, чувайки почуквания откъм купола. Едната от двете фигури му показваше вдигнат палец.

Зек обиколи статуята.

- Всичко е готово. Надявам се сбруята да издържи.

- Ще издържи - увери го Фернандес. Той повиши глас. - Отстъпете назад!

Всички опразниха терена под купола.

Мъжете на покрива също отстъпиха назад, единият натисна бутона върху контролната кутия...

И експлозивите, които бяха поставили около купола, се взривиха едновременно.

Стъклените панели се пръснаха на милиарди парченца, изкорубената стоманена рамка полетя надолу и се разби върху мраморния под. Гръмотевичният шум отекна в коридорите на музея - последван от пронизителния писък на сирените, задействани от сензорите за вибрации, разположени из цялата сграда.

Скоро полицията щеше да се втурне към музея. Но тъй като вниманието им беше отвлечено от горския пожар на изток и взривените коли на югозапад, реакцията им щеше да бъде забавена, а броят им - намален.

А Фернандес и хората му вече щяха да са изчезнали.

Двамата мъже, които бяха заложили експлозивите, се спускаха по въжета в музея, докато останалите бързо разчистваха отломките. Дори през силния вой на алармите, испанецът можеше да чуе друг звук, приближаващо се пулсиращо боботене...

Вятърът, който нахлуваше през дупката в покрива, се усили стократно, когато над главите им се появи хеликоптер. Това беше вертолет-кран Сикорски S-64 Скайкрейн - масивна въздушна машина, способна да повдига изключително тежки предмети.

Като статуята на Давид от Микеланджело.

От хеликоптера се спуснаха кабели с тежки куки, които изтракаха върху напукания мрамор. Фернандес и хората му хванаха по едно въже и ги придърпаха към статуята. Шест кабела бяха прикрепени към металните пръстени в основата, а Кристоф и Франко отново се качиха на пиедестала и закачиха своите въжета за мрежата, която беше обгърнала гигантската статуя.

Фернандес се върна под разбития купол и погледна нагоре. Хеликоптерът беше боядисан в тъмнозелено, за да наподобява цветовете на пожарникарския S-64, който използваше италианската горска служба; предавателят му беше настроен така, че да излъчва към управлението на въздушния контрол идентификационния номер на един от истинските пожарникарски хеликоптери. Но отдолу, където при италианския вертолет се намираха гигантските резервоари с вода, тук издълженият корпус беше покрит с фалшиво алуминиево фолио, прикриващо мощна лебедка.

Фернандес махна с ръка и лебедката започна да намотава кабелите.

Мъжете заеха позиции от двете страни на статуята, притиснали длани към пиедестала. Кабелите се изопнаха силно, ремъците изскърцаха от напъна. Фернандес наблюдаваше отблизо мраморната фигура, надявайки се, че изчисленията му са правилни. Ако сбруята не успееше да издържи тежестта на Давид при издигането, нещата щяха да станат много грозни...