Читать «Свещената Крипта» онлайн - страница 11

Анди Макдермът

Пиедесталът се плъзна от шоковите абсорбатори и застърга шумно по пода. Всички започнаха да натискат с всички сили, за да му попречат да се залюлее, докато ремъците се опъваха. Статуята трябваше да застане директно под дупката и едва тогава те можеха да побягнат. Кабелите ожулиха ръба на съборения купол и по пода се посипаха парчета стъкло и разбита зидария.

Хеликоптерът се издигна, статуята подскочи рязко нагоре на около половин метър, преди основата и отново да остърже мрамора. Фернандес гневно размаха ръце към оператора на лебедката. Дори най-малката повреда щеше да се отрази на възнаграждението им.

Операторът разбра посланието. Статуята отново се издигна, този път по-внимателно. Оставаха още два метра, преди да заеме правилната позиция. Хората продължаваха да я бутат, да я направляват. Метър и половина, метър...

Пиедесталът издумка върху напукания под, правейки на сол начупените парчета стъкло. Фернандес видя, че кабелите минават почти през самия център на дупката.

- Закачайте се! - извика той.

Всеки от мъжете прикрепи куката на сбруята си към металните пръстени. След като всички бяха готови, Фернандес даде нов сигнал на оператора.

Боботенето на двигателя премина във вой и хеликоптерът започна да се изкачва.

Статуята се разклати отново и се издигна над пода - този път окончателно. Фернандес и екипът му се издигнаха заедно с нея. Шумът и вятърът от хеликоптера бяха ужасяващи, но ако всичко вървеше по план, то нямаше да се налага да ги търпят още дълго...

Хеликоптерът увеличи мощността си. Силата на вятъра накара статуята да започне да се върти и да се клати, докато се издигаше нагоре. Фернандес го беше очаквал; нямаше начин това да бъде предотвратено. Оставаше му единствено да се надява, че нещата няма да излязат от контрол.

Четири метра нагоре, пет, скоростта на издигане се увеличаваше. Галерията се завъртя около тях - и изведнъж се озоваха над покрива. Бяха се измъкнали!

Продължиха да се издигат, а Фернандес огледа града под краката им. Хеликоптерът мързеливо превключи от издигане към полет и носът му се завъртя на северозапад. По улиците, които водеха към музея, се забелязваха пулсиращи светлини. Полицията. Фернандес се усмихна. Идваха твърде късно.

Все пак се притесняваше от една от полицейските машини. В небето на югозапад се забелязваше пулсираща светлина. Друг хеликоптер.

Който се беше отправил към тях.

Фернандес очакваше, че ще го изпратят, за да осигури въздушна подкрепа за полицаите, предвид експлозиите на автомобилите - но след отклонението на техния хеликоптер от курса му и включените аларми в Галерия дел’Академия, някой беше събрал две и две и беше осъзнал, че както взривовете, така и горския пожар бяха просто за отвличане на вниманието.

Хеликоптерът набра скорост, Флоренция се изнизваше под краката им. Но не достатъчно бързо. Полицейският хеликоптер скоро щеше да настигне тежко натоварения Сикорски - а за да успее планът, следващата фаза трябваше да бъде изпълнена без свидетели.