Читать «Свещената Крипта» онлайн - страница 12

Фернандес погледна напред, присвивайки очи заради брулещия вятър. Северният край на града не беше много далеч и с приближаването към хълмовете блещукащите градски светлини изведнъж бяха заменени от тъмнината на гората и полята. Нямаше никакви пътища; можеше да ги преследва само летателен апарат.

Но той беше предвидил и това. Друг член на екипа му беше заел позиция върху един покрив в покрайнините на града, точно под курса на хеликоптера.

Летателният апарат и странния му товар профучаха над последните къщи. Полицейският хеликоптер ги настигаше бързо. Прожекторът му освети зеления корпус на скайкрейна, преди лъчът му да се спусне надолу и да разкрие блестящата белота на висящата статуя.

Полицейският хеликоптер се приближи...

Но изведнъж полетя към земята, обвит в огнен воал, и се разби в гората, която се намираше отвъд покрайнините на града.

Човекът на Фернандес беше въоръжен с руски преносим зенитен комплекс „Игла” и изстреляната от рамото му ракета се беше взривила в ауспуха на хеликоптера.

Испанецът се усмихна. Италианските въздушни сили щяха да организират преследване на хеликоптера - а той искаше точно това от тях. Защото само след няколко минути той и хората му щяха да се намират колкото се може по далеч от въздушния кран.

Хеликоптерът се спусна и забави ход, под краката им се появи тъмната гора. Приближаваха крайната си дестинация: отдалечен път, който криволичеше из хълмовете. Фернандес забеляза между дърветата примигваща червена светлина. Последният член на екипа му, който ги очакваше с камион.

Хеликоптерът помете върховете на дърветата, а статуята се залюля колебливо за няколко тревожни мига, преди да се успокои. Каросерията на камиона се намираше точно под нея - стандартен дванайсетметров контейнер без покрив. На пода му беше излята метална рамка със специфична форма, покрита с дебело дунапреново уплътнение. До каросерията се забелязваше грамаден предмет, скрит под брезентово платнище.

- Добре, скачайте! — извика Фернандес, откопчавайки един клипс на сбруята си. Помощното му въже се размота и увисна надолу. Той бързо се спусна в камиона, следван от останалите. След миг ботушите им се удариха в метала, те откачиха въжетата и се наредиха под статуята. Фернандес светна прожектора, за да осигури по-добра видимост на оператора на лебедката, след което се присъедини към останалите.

Основата на статуята се намираше на три метра над контейнера и бавно се въртеше. Фернандес даде сигнал с ръка да я спуснат по-ниско. Лебедката нададе вой, кабелите потрепериха. Мъжете внимателно протегнаха ръце. За една мъчителна секунда ъгълът на пиедестала закачи ръба на контейнера, стоманата се огъна със скърцане, но след това камъкът се плъзна вътре.

Вкопчили ръце в основата, осмината мъже се напънаха едновременно, за да насочат Давид в една посока, докато грамадната фигура продължаваше постепенно да се спуска. Фернандес махна с ръка на оператора да забави малко. Мъжете бутнаха по-силно, защото статуята продължаваше да се спуска под ъгъл. Оставаше по-малко от половин метър. Още едно бутване...