Читать «Свещената Крипта» онлайн - страница 8

Тази фаза от мисията беше свързана с търсене - и надпревара с времето. Да намерят останалите пазачи... и да ги убият, преди те да успеят да вдигнат тревога.

Фернандес знаеше къде се намират двама от тях - в контролната стая на охраната. Двамата със Скляр хукнаха надолу по стълбите. Местонахождението на останалите двама пазачи беше друга „неизвестна величина”, и точно затова той беше избрал входни точки, които да позволят на екипите да се разпръснат колкото се може по-бързо. Бързината и изненадата бяха от изключително значение - достатъчно беше един от пазачите да натисне бутона на алармата...

Стигнаха до приземния етаж. Петнайсет секунди, преди камерите отново да се включат. Скляр хукна към коридора към главния вход. Междувременно Фернандес се шмугна през една врата с надпис ,Privato ” и тръгна по тесния коридор.

Още една врата. Оставаха пет секунди. Той вдигна пистолета и я ритна.

Пазачът, който седеше пред мониторите, се обърна изненадано...

Пук. Пук. Пук. Пазачът се стовари от стола си, вдигайки конвулсивно ръце към главата си, в която се забиха трите куршума, опръсквайки с кръв празните екрани на мониторите.

По дяволите! Къде ли беше другият?

Диагностиката приключи и мониторите оживяха. Той забеляза един от хората си във Византийското крило, друг - във Флорентинското. Къде бяха пазачите?

Ето ги - в Салоне дел колосо. Скляр се намираше най-близо до тях...

И двамата пазачи се строполиха на земята в предсмъртни конвулсии, покосени от безшумните куршуми на Скляровия МП-5. След миг дойде и потвърждението:

- Двама са отстранени.

Оставаше само един мъж - но къде?

Отговорът беше почти комичен в яснотата си. Фернандес изхвърча от контролната стая и побягна обратно по коридора към една врата с надпис WC.

Отвори я. Малка стая с фаянсови плочки по стените, две кабинки, едната затворена...

Бързото пук, пук, пук прозвуча по-силно тук, отеквайки в тясното пространство. Дървената врата на кабинката се напука и от вътре се чу изненадано изохкване - заедно с дрънченето на трошащия се порцелан и тъпите удари на олово в плътта. Изпод вратата се процеди струя вода, прошарена от розовеещи ручейчета.

Бяха се справили и с шестимата пазачи.

Фернандес се върна обратно в музея, сви вляво по входния коридор и погледна към галерията, в дъното на която се виждаше целта му.

Давид на Микеланджело.

Може би най-известната статуя в света, ренесансов шедьовър, който се извисяваше над посетителите с височината си от над пет метра, без да се смята пиедестала, върху който беше поставен. През деня, осветявана най-вече от слънчевата светлина, проникваща през стъкления купол, мраморната статуя изглеждаше много светлосива и почти се сливаше с убития цвят на стените на полукръглата камера, в която беше поставена. Но през нощта, осветена от едната страна сред заобикалящия я сумрак, голата фигура изпъкваше ярко, придобивайки почти заплашителен вид; устните на младия бъдещ цар се изкривяваха в лека презрителна усмивка, сякаш се подготвяше да влезе в битка с Голиат.